Все още нащрек, като се оглеждаше незабелязано с крайчеца на окото, той продължи да събира листа и да ги трупа в кошниците, които носеше с кобилици на рамо. Ето че стигна една долчинка, с ниски храсталаци, чиито синьо-червени цветове приличаха на разпалени пламъчета. Той зърна някакво движение сред храстите. Оказа се, че е момичето със сивата роба, което се преструваше, че не го забелязва. Рейт се спусна към нея и двамата застанаха един срещу друг. Момичето се усмихваше и пристъпваше смутено от крак на крак, сплела свенливо пръсти.
Рейт се пресегна и я улови за ръцете.
— Ако се срещаме и станем приятели, може да си имаме неприятности — рече той.
Момичето кимна.
— Зная… вярно ли е, че си от друг свят?
— Да.
— И как е там?
— Трудно е да се опише.
— Шаманите са глупаци, нали? Мъртвите не отиват на Аз.
— Съмнявам се.
Тя го доближи.
— Направи го отново.
Рейт я целуна. Но после я улови за раменете и я побутна назад.
— Не можем да бъдем любовници. Това ще ти донесе нещастие и още мъчения…
Тя сви рамене.
— Не ме е грижа. Искам да отида с теб на Земята.
— Де да можеше — въздъхна Рейт.
— Хайде пак го направи — подкани го момичето. — Само още веднъж… — внезапно извика тихо и погледна над рамото на Рейт. Той се извърна и забеляза, че храстите помръдват. Чу се свистене, приглушен удар и сърцераздирателен вик на болка. Момичето се свлече на колене и тупна на една страна, притиснала с ръце окървавената стрела, която стърчеше от гърдите й. Рейт нададе пресипнал вик, озъртайки се като побъркан.
Наоколо не се виждаше жива душа. Рейт се наведе към момичето. Устните й мърдаха, но той не успя да чуе какво му казва. Тя въздъхна и застина неподвижно.
Още известно време Рейт не можеше да откъсне поглед от трупа, докато в душата му клокочеше неистова ярост. Накрая приклекна, вдигна я на ръце — тежеше по-малко, отколкото очакваше — и я отнесе обратно в лагера, като се олюляваше от усилието. Занесе я право при навеса на Траз Онмале.
Младият вожд седеше на стол и размахваше дългата си рапира. Рейт положи внимателно трупа в краката му. Траз Онмале погледна окървавената гръд и втренчи свиреп поглед в Рейт.
— Срещнах я да събира листа — обясни Рейт. — Двамата разговаряхме… и тогава я удари стрела. Това беше убийство. Или може би стрелата е била предназначена за мен.
Траз Онмале погледна към стрелата и докосна перата й. Наоколо вече се бяха събрали неколцина войни. Траз Онмале ги изгледа един по един.
— Къде е Джад Пилуна?
Чу се шепот, дрезгави гласове, викове. Джад Пилуна се доближи: Рейт вече го помнеше от предишните им срещи, енергичен и чевръст мъж, с издължено мургаво лице и триъгълни устни, разтворени в момента в ехидна усмивка. Рейт го изгледа с нескрита омраза. Ето го убиеца.
Траз Онмале протегна ръка.
— Покажи ми арбалета си.
Джад Пилуна хвърли оръжието си — жест на презрително неуважение, и Траз Онмале го стрелна ядосано с очи. Той вдигна арбалета и го огледа, като обърна особено внимание на спусъковия механизъм и смазката от животинска мас, която войните полагаха в улея преди и след употреба на оръжието. Накрая обяви:
— Върху смазката има следи, днес си използвал арбалета. Стрелата — той посочи стърчащата от гърдите на убитото момиче стрела, — носи трите черни ивици на Пилуна. Ти си я убил.
Устата на Джад Пилуна се изкриви в грозна гримаса.
— Него исках да убия — извика. — Той е роб и еретик. Но и тя не беше по-добра.
— Кой си ти да решаваш? Ти ли носиш Онмале?
— Не. Но заявявам, че беше случайност. Не е престъпление да убиеш еретик.
Главният шаман пристъпи напред.
— Струва ми се, че тук по-важен е въпросът за еретика. Този човек — той посочи Рейт — очевидно е мелез, по мое мнение между дирдирчовек и пнумек. По неизвестни причини се е присъединил към нашето племе и сега сее ерес и заблуди. Нима ни мисли за толкова глупави, че да не забележим? Жестоко се лъже! Той подлъга тази млада жена, подмами я да съгреши, да забрави нашите традиции. Ето защо…
Траз Онмале отново прояви решителност, нетипична за неговата възраст, като прекъсна старейшината:
— Достатъчно. Дърдориш небивалици. Общоизвестно е, че Пилуна е емблема на тъмни дела. Джад; нейният носител, трябва да бъде изправен на съд за убийство, а Пилуна — обуздана.
— Заявявам, че съм невинен — произнесе с равнодушен тон Джад Пилуна. — Оставям се на правосъдието на луните.
Лицето на Траз Онмале потъмня от гняв.
— Забрави правосъдието на луните. Аз съм този, който сега ще те съди.