Рейт отстъпи назад.
— Не смятам да правя подобно нещо!
— Я да се махаш! — извика Зарфо Детуайлер на убиеца. — Този човек ми струва десет хиляди секвина жив и нищичко мъртъв.
Убиецът не му обърна внимание, а се обърна отново към Рейт.
— Моля ви, прекратете недостойното си поведение. В противен случай процесът ще се удължи и ще бъде по-болезнен за всички ни. Така че, ако обичате…
— Върви си, не чу ли какво ти казах? — кресна му Зарфо. Вдигна един стол и го стовари върху убиеца, който рухна на земята. Локхарят обаче не изглеждаше удовлетворен от постигнатото. Вдигна пръчката и я забоде в бедрото на убиеца, през панталоните от рипсено кадифе.
— Спри! — проплака убиецът. — Това беше убождане номер едно!
Зарфо сграби цяла шепа пръчки от разтворената чанта на злощастния наемник.
— А ето — изрева той — номерата от две до дванайсет! — притиснал с крак шията на убиеца, той му напъха пръчките в задника. — Ето, получи ли си го! Искаш ли следващата серия, от тринайсет до трийсет и четири?
— Не, не, пуснете ме, аз съм обречен човек!
— Не зная дали си обречен, но си по-скоро дребен мошеник, отколкото убиец.
Минувачите бяха спрели да ги гледат. Внушителна жена с розова копринена рокля изтича при тях.
— Ей, ти, космат черен негоднико, какво правиш с бедния убиец? Не виждаш ли, че човекът се опитва да си изпълни задълженията?
Зарфо вдигна бележника на наемника и го разтвори.
— Я да видим. Хм, май твоят съпруг е следващият в списъка.
Жената погледна с изцъклени очи убиеца, който куцукаше към отсрещния край на улицата.
— Време е да изчезваме — прошепна Рейт.
Шмугнаха се в една малка уличка и изтичаха при колиба, заобиколена с ограда от жив плет.
— Това е районното трупохранилище — обясни Зарфо. — Тук никой няма да ни безпокои.
Рейт пристъпи предпазливо през прага и огледа каменните маси, на една, от които бе положен труп на дребно животинче.
— Да чуем сега — поде Зарфо, — кой е твоят враг?
— Предполагам, че е един тип на име Дордолио. Но не съм сигурен.
Зарфо огледа бележника.
— Ще видим. Адам Рейт, настанен в „Ханът на пътешественика“, договор номер две-три-пет, предплатено. Днешна дата, послеслов „спешно“. Предплатено, а? Какво пък, да опитаме с една малка измама. Отиваме в моята къща.
Той отведе Рейт при една от черните кули и го въведе през сводестата врата. На масата имаше телефон. Зарфо вдигна слушалката.
— Свържете ме с гилдията на наемните убийци. В отговор се чу гробовен глас:
— Ние сме тук, за да изпълняваме вашите желания.
— Става въпрос за договор номер две-три-пет — продължи Зарфо, — относно субект на име Адам Рейт. Бих искал да заплатя сумата за неговото изпълнение.
— Един момент, господине.
Гласът се обади пак след малко.
— Договорът е предплатен, господине, и изпълнението му е назначено за тази сутрин.
— Предплатен? Невъзможно. Не съм го предплащал. Кое е името на разписката?
— Името ли? Хелсе Изам. Сигурен съм, че няма грешка, господине.
— Може и да сте прав. Ще обсъдя този въпрос със споменатия човек.
— Благодаря ви, господине, и винаги на вашите услуги.
9.
Рейт се прибра в „Ханът на пътешественика“ и с известен трепет пристъпи в преддверието, където откри Траз.
— Случило ли се е нещо, или всичко е постарому?
— Онзи яо — Хелсе ли се казваше? — потъна в мълчание, след като ти слезе от каретата. Вероятно не му допадаше нашата долнопробна компания. Каза ни, че довечера ще вечеряме с господаря Син нефрит и че ще намине преди това, за да ни изнесе кратка лекция относно правилата на благоприличието. След това отпътува с каретата.
„Озадачаваща последователност от събития“ — помисли си Рейт. И още един интересен въпрос — договорът бе за дванайсет докосвания. Ако желаеха да се отърват от него спешно, защо не бяха предпочели нож, куршум или лъчемет, които щяха да свършат същата работа? Какво спешно можеше да има в някакво първо от дванайсет убождания? Начин да се ускори процесът?
— При мен обаче се случиха много неща — заяви той на Траз. — Повечето от които остават в сферата на необяснимото.
— Колкото по-скоро напуснем Сетра, толкова по-добре — бе мрачният отговор на Траз.
— Съгласен.
Появи се Анахо, току-що избръснат и великолепен в своята нова черна куртка с вдигната яка, бледосини панталони и алени, високи до глезените ботушки с модерни, усукани нагоре върхове. Рейт отведе двамата в едно сепаре и им разказа за събитията от деня.