Джад Пилуна го погледна с безразличие.
— На Онмале не е разрешено да се бие.
Траз Онмале огледа присъстващите.
— Няма ли тук някоя благородна емблема, която да усмири кръвожадния Пилуна?
Никой от войните не отговори. Джад Пилуна кимна със задоволство.
— Емблемите решиха да не се месят. Призивът ти остава без последствие. Но ти си позволи да оклеветиш Пилуна, като ме нарече убиец. Настоявам за възмездие от луните.
— Донесете диска — нареди Траз Онмале с глас, в който се долавяше сдържан гняв.
Главният шаман напусна кръга, за да се върне не след дълго с кутия от резбована кост. Той се обърна към Джад Пилуна.
— Коя луна призоваваш за правосъдие?
— Настоявам за присъда от Аз, луната на добродетелта и мира, искам от нея да потвърди моето право.
— Много добре — кимна Траз Онмале. — Аз пък ще насоча молитвите си към Браз, Пъклената луна, и нека тя те обяви за свое изчадие.
Главният шаман бръкна в кутията и извади диск, от едната страна розов, от другата син.
— Отстъпете назад всички! — нареди той и хвърли диска във въздуха. Дискът се завъртя, заклати се, увисна за миг насред въздуха и после тупна на земята, с розовата страна отгоре. — Аз, луната на добродетелта, реши, че си невинен! — извика шаманът. — Браз няма причини да се намесва.
Рейт изсумтя недоволно. Сетне се обърна към Траз Онмале.
— Сега аз призовавам луните да ми бъдат съдници.
— Да съдят какво? — попита главният шаман. — Със сигурност не и твоята ерес! Тя не подлежи на съмнение!
— Призовавам Аз да ми преотстъпи емблемата Вадуз, за да мога да накажа убиеца Джад.
Траз Онмале погледна втрещено Рейт. Главният шаман нададе възмутен вик.
— Невъзможно, как така един роб ще носи емблема?
Траз Онмале сведе поглед към трупа, после изгледа предизвикателно шамана и кимна отсечено.
— Освобождавам го от оковите. Хвърляй диска на луните.
Главният магьосник не помръдна, с навъсен и сконфузен вид.
— Но разумно ли е това? Емблемата, Вадуз… — … едва ли е сред най-благородните емблеми.
— Хвърляй.
Шаманът погледна въпросително Джад Пилуна.
— Хвърляй — настоя и Джад Пилуна. — Ако луните решат да му предоставят емблемата, ще го нарежа на парчета. Винаги съм презирал Вадуз.
Докато се двоумеше, шаманът огледа високата мускулеста фигура на Джад Пилуна и също високото, но далеч по-мършаво тяло на Рейт. Тъй като очевидно беше предпазлив човек, той продължи да го увърта.
— Не може да разчитаме на ново отсъждане, дискът изчерпи стаената си сила.
— Глупости — прекъсна го Рейт. — Нали сам твърдиш, че дискът е под влиянието на двете луни. Как е възможно да е изчерпил силата си? Хвърляй диска!
— Хвърляй диска! — повтори заповеднически Траз Онмале.
— В такъв случай трябва да избереш Браз, защото си зъл еретик.
— Аз призовах Аз и ако реши, луната сама ще ме отхвърли.
Шаманът сви рамене.
— Както желаеш. Ще използвам друг диск.
— Не! — подскочи Рейт. — Същият диск!
Траз Онмале не сваляше втренчен поглед от шамана. Той пристъпи бавно напред.
— Използвай същия диск. Хвърляй!
С гневен жест главният шаман вдигна диска от земята, завъртя го и го метна високо във въздуха. Както и преди той се заклати, увисна за съвсем кратко, после се спусна плавно, с розовата страна нагоре.
— Аз е благоразположен към чужденеца! — обяви Траз Онмале. — Донесете емблемата Вадуз!
Главният шаман отново се прибра под навеса си и скоро се върна с емблемата. Траз Онмале я подаде на Рейт.
— Сега ти носиш Вадуз и си човек емблема като нас. Ще предизвикаш ли Джад Пилуна?
— Да.
Траз Онмале се обърна към Джад Пилуна.
— Готов ли си да защитаваш своята емблема?
— Незабавно — Джад Пилуна извади рапирата и я размаха със свистене над главата.
— Рапира и кинжал за новия Вадуз — заповяда Траз Онмале.
Рейт пое рапирата, която след малко му подадоха. Той премери теглото й на ръка и я завъртя, за да провери добре ли е балансирана. Никога досега не бе държал толкова гъвкаво оръжие, а бе изпробвал много и най-различни, тъй като фехтовката бе задължителен елемент от подготовката на разузнавача. Ако имаше някакъв недостатък, той бе, че рапирата бе неудобна за близък бой. По време на тренировките ги учеха да държат противника на разстояние и Рейт бе забелязал, че войните от племето прибягват до сходна техника, като размахват свирепо и дивашки острието, но почти не използват краката си. Не по-малко странен му се видя кинжалът за лявата ръка. Рейт размаха и него, като не изпускаше от погледа си Джад Пилуна. Противникът му стоеше на няколко крачки, на пръв поглед отпуснат, спокоен и равнодушен.