Около седмица пътешествениците продължаваха да се носят надолу по реката, която все повече се разширяваше. Един ден застигнаха кану, от което старец хвърляше мрежа, на следващия видяха селце на брега, ден по-късно покрай тях премина с боботене моторница. През нощта стигнаха до градче, където преспаха в една крайречна странноприемница, вдигната на колове над водата.
Още два дена се спускаха по течението, с изопнато платно от вятъра, който задуха отдясно. Тук Джинга беше широка и дълбока и вятърът вдигаше големи вълни. Ставаше все по-трудно да се ориентират. При следващия град забелязаха речен кораб, който също плаваше надолу по течението. Тук изоставиха лодката и си купиха билети до Кабасас.
Плаването с кораба продължи три дена, през които изморените пътници се наслаждаваха на комфорта на хамаците и прясната храна. По пладне на четвъртия ден, когато Джинга вече бе толкова широка, че не се виждаше отсрещният бряг, сините куполи на Кабасас бавно изплуваха на запад.
Кабасас, подобно на Коуд, изпълняваше ролята на междинна станция за стоки, предназначени за вътрешността, и също като Коуд беше средище на интриги. Складове и навеси изпълваха пристанищния район, зад тях имаше редове от сгради с арки и колони, боядисани в бежово, сиво, бяло и тъмносиньо, които се катереха по склоновете на хълма. По неизвестни за Рейт причини всяка къща бе оградена от висока ограда, придавайки на града странен изглед, което най-вероятно би трябвало да говори за характера на неговите обитатели. Жителите бяха тънки и стройни хорица с будни, проницателни очи, свободно спуснати кестеняви коси и широки скулести лица. Жените бяха забележително красиви и Зарфо побърза да предупреди спътниците си:
— Не обръщайте внимание на женските, ако ви е мил животът! Не ги поглеждайте, дори да ви предизвикват и подмамват! Странни игрички се играят тук, в Кабасас. При най-малкия намек за възхищение ще нададат вой и ще дотичат стотина женоря, за да се нахвърлят с писъци и ножове върху нещастника.
— Хм — изсумтя Рейт. — А мъжете?
— Ще ви спасят, ако могат, и ще прогонят жените с бой, което май им доставя удоволствие. Изглежда, това е начинът да се ухажват тук. Когато един мъж си хареса жена, издебва я и я насинява от бъхтене. Никой не си и помисля да се намеси. Почне ли да я налага, жената се оставя на милостта му. Доста болезнен начин да си намериш половинка.
— И неудобен за двете страни — подсмихна се Рейт.
— Именно. Неудобен и перверзен. Но така си живуркат в Кабасас. Докато сме тук, обръщайте се към мен за съвет. Първо, определям хана „Морски дракон“ за база на нашата операция.
— Едва ли ще останем толкова дълго. Защо не идем направо на пристанището да потърсим кораб, който ще прекоси Парапан?
Зарфо подръпна дългия си черен нос.
— Толкова лесно ли си мислите, че ще бъде? Ще останем тук поне две седмици. Да си починем, да се огледаме…
— Ти ли ще платиш за стаята си?
Зарфо повдигна обидено вежди.
— Както знаете, аз съм беден човек. Всеки мой секвин е изкаран с труд и пот. В начинание като нашето, в което участват различни хора, разчитам на щедростта и благоразположението на другите.
— Довечера — заяви Рейт — ще останем в „Морски дракон“. А утре напускаме Кабасас.
Зарфо изръмжа сърдито.
— Не е моя работа да обсъждам намеренията ти. Хм… Доколкото разбирам, смяташ да пристигнеш в Смаргаш, да наемеш екип от техници и да продължиш за Ао Хидис?
— Правилно.
— В такъв случай послушай ме — дискретността в подобно дело е от особено значение! Предлагам да се качим на кораб до Зара през Парапан и от там да продължим навътре по река Иш. Разполагаш ли с необходимите средства?
— Естествено.
— Пази ги. Кабасаските крадци са прочути с уменията си, използват щипци с дължина до трийсет стъпки. Виждаш ли онази сграда на брега? — посочи Зарфо. — Това е ханът „Морски дракон“.
Ханът „Морски дракон“ беше наистина забележителна постройка с няколко просторни помещения за хранене и уютни стаички за гостите. Ресторантът беше украсен като подводна градина, имаше дори тъмна и влажна пещера, където се събираха членовете на една местна секта, изповядваща идеята за интимния характер на засищането с храна.
Рейт поръча няколко нови ризи от съседния галантерист и слезе на долната тераса, където имаше открита баня. Изтърка се яростно, после се напръска с тонизираща течност и се намаза с екстракт от ароматна мъхеста гъба. След това се загърна с бял ленен халат и се прибра в стаята.