— Това ще е удар право в мутрата на стария локхар. Толкова разчиташе да се повесели поне седмица в „Морски дракон“.
— Може да остане колкото пожелае — заяви Рейт. — Стига да си плати.
— А, виж, в това се съмнявам — отвърна все така засмяно Хростилфи. — Добре, какво да правим с провизиите?
— Купи ги. Ще ми покажеш списък на покупките и аз ще проверя всичко.
— Ще ми трябват сто секвина аванс.
— За глупак ли ме вземаш? Не забравяй, утре по пладне отплаваме.
— „Пибар“ ще бъде готов — обеща с помръкнало лице Хростилфи.
Когато се прибра в „Морски дракон“, Рейт завари Анахо на терасата. Дирдирчовекът посочи един силует, очертан върху вълнолома.
— Виж го къде стърчи. Това е Хелсе. Виках го по име, но той сякаш изобщо не ме чува.
Хелсе извърна глава, лицето му беше мъртвешки бяло. За един кратък миг погледите им се срещнаха, после той бавно се отдалечи.
По обяд пътниците се качиха на „Пибар“. Хростилфи ги поздрави ентусиазирано. Рейт непрестанно се оглеждаше, питайки се каква ли ще е поредната измама на негодника.
— Къде са провизиите?
— В главния салон.
Рейт огледа сандъците и кутиите, свери ги със списъка с покупки на Хростилфи и беше принуден да признае, че дребосъкът бе закупил всичко на съвсем разумна цена. Но защо, зачуди се той, не ги бе струпал отпред, в лазарета? Когато натисна вратата, установи, че е залостена.
„Интересно“ — помисли си. След това повика Хростилфи.
— Най-добре да преместим припасите в лазарета, преди да излезем в открито море.
— Всяко нещо с времето си! — отвърна капитанът. — Първо най-важното! Да се възползваме, доколкото можем, от сутрешното течение!
— Но това ще ни отнеме само няколко минути. Отключи вратата и сам ще ги пренеса.
Хростилфи махна небрежно с ръка.
— Смятай ме за суеверен, но някои неща ги правя в определен ред.
Зарфо, който в този момент бе слязъл в салона, погледна с любопитство вратата на лазарета.
— Хубаво де, щом така смяташ — примири се Рейт.
Зарфо понечи да каже нещо, но улови погледа на Рейт и прехапа език.
Хростилфи излезе навън да развързва въжетата.
Сетне запали двигателя и се премести в капитанската рубка. Корабът се понесе по вълните.
Рейт пошепна нещо на Траз и той застана до Хростилфи. Чергарят извади арбалета си, постави стрела в жлеба и го окачи небрежно на колана си. Капитанът го изгледа раздразнено.
— Внимавай, момче! Доста безразсъден начин да се отнасяш с оръжието.
Траз сякаш не го чу.
Рейт размени няколко думи със Зарфо и Анахо, след което излезе на предната палуба. Запали един стар парцал и го натика във вентилационната шахта на лазарета.
— Какви са тези глупости? — изкрещя ядосано Хростилфи. — Да не си решил да ни подпалиш?
Рейт запали още парцали и продължи да ги пуска през вентилатора. От лазарета се чу сподавена кашлица, развълнуван шепот и тропот на крака. Капитанът посегна към кесията си, но забеляза бдителния поглед на Траз и готовия за стрелба арбалет.
Рейт напусна без бързане предната палуба.
— Има оръжие в кесията — докладва Траз.
Хростилфи се беше вцепенил от изненада. Той направи рязко движение, но замря, когато Траз вдигна арбалета. Рейт откачи кесията, подаде я на чергаря и извади два кинжала и една кама от различни джобове из дрехите на капитана.
— Слез долу — нареди му той. — Отвори вратата на лазарета. Кажи на приятелите си да излязат един по един.
С потъмняло от гняв лице Хростилфи се спусна по стълбата и след като промърмори няколко ядни думи, отвори вратата. Шестима разбойници излязоха един след друг, за да бъдат обезоръжени от Анахо и Зарфо и пратени на палубата, откъдето Рейт ги избутваше зад борда.
Най-сетне лазаретът се изпразни. Изведоха Хростилфи на палубата, ала той отново бе възвърнал самообладанието си и типичното си хладнокръвие.
— За всичко си има обяснение! Това е нелепо недоразумение!
Рейт отказа да го слуша и капитан Хростилфи се присъедини към своите другари в морето. След като размаха юмрук и отправи няколко проклятия и заплахи към ухилените пътници на „Пибар“, той заплува с широки движения към брега.
— По всичко изглежда — подхвърли Рейт, — че останахме без навигатор. В коя посока е Зара?
Зарфо имаше оклюмал вид. Той посочи със сбръчкания си черен пръст.
— Мисля, че е нататък — след това се обърна и погледна към седемте подскачащи върху вълните глави. — Не мога да разбера тази ненаситна човешка алчност за пари! Погледнете само до какво може да доведе! — облиза се нервно и после им показа блестящите си зъби. — Какво пък, да оставим в миналото този неприятен инцидент. Сега ние командваме на „Пибар“! Напред: към Зара, река Иш и Смаргаш!