— Какъв е пък този?
Зарфо посочи с палец на изток.
— Дъгбойсите имат лагер зад онази част на града — те са крадлив и дрипав народ и им дай само да пеят и танцуват. Почитат демони, но знахарите им могат да правят чудеса.
— И смяташ, че дъгбойсите биха могли да го излекуват?
Зарфо гаврътна остатъка от ейла.
— Ако се преструва, уверявам те, че повече няма да го прави.
Рейт сви рамене.
— И без това ден-два нямаме какво да правим.
— Точно това си мислех и аз — кимна Зарфо.
Дъгбойският знахар беше върлинест, мършав туземец, омотан в кафяви парцали и с вехти ботуши от нещавена кожа. Имаше светлокафяви очи и рижава коса, вързана на три мазни плитки. Бузите му бяха нашарени от грубо зараснали белези, които мърдаха и подскачаха, докато говореше. Не намери нищо странно в молбата на Рейт и прегледа Хелсе с вниманието на опитен клиницист, докато последният седеше с насмешливо безразличие в плетено кресло.
Знахарят се надвеси над Хелсе, погледна го в очите, прегледа ушите и кимна, като че се беше потвърдило някакво подозрение. Даде знак на затлъстелия младеж, който го придружаваше, след това се наведе зад Хелсе и взе да го притиска на определени места, докато младежът държеше под носа му шишенце с някаква черна есенция. Хелсе притвори очи и се отпусна назад в креслото. Знахарят разпали снопче тамян и го размаха пред лицето на Хелсе. След всичко това си пое дъх и запя под акомпанимента на малка флейта, която младежът бе извадил — пееше тихо, почти шепнешком на ухото на Хелсе, сякаш се боеше другите да не дочуят тайните му заклинания. Пъхна топка глина в ръката на нещастника и Хелсе започна яростно да я мачка, като същевременно замърмори нещо нечленоразделно.
Знахарят кимна на Рейт.
— Типичен случай на обладаване. Обърни внимание: злото изтича от пръстите и се прехвърля в глината. Ако искаш, поговори с него. Бъди внимателен, но настойчив и той ще ти отговори.
— Хелсе — повика го Рейт, — опиши познанството си с Адам Рейт.
Яосът заговори с ясен глас:
— Адам Рейт дойде в Сетра. Бях чул слухове и налудничави предположения, но когато се появи, всичко се оказа различно. По странна случайност той ме посети в Син нефрит и там го видях за първи път. След него пристигна Дордолио и в гнева си го наклевети, че принадлежал към „култа“ и си въобразявал, че идва от Родната планета. Разговарях с Адам Рейт, но от това, което научих, само се обърках повече. Реших да прибягна до Съгласие, третия от Десетте похвата, и го отведох в свърталището на „култа“, където объркването ми само се задълбочи. Бяхме проследени от току-що пристигнал в Сетра куриер. Не успях да приложа Шестия похват, за да се отърва от него. Адам Рейт го уби и намери у него послания с неясно значение, не ми позволи да ги прегледам, а и не смеех да настоявам. Запознах го с един локхар, отново придържайки се към метода за изясняване чрез смирено следване на събитията, но се оказа, че съм избрал грешен подход. Локхарят прочете в посланието повече, отколкото беше необходимо. Заповядах да премахнат Рейт. Опитът беше неуспешен. Рейт и групата му избягаха на юг. Получих инструкции да го последвам и да вникна в намеренията му. Спуснахме се с лодка на изток по река Джинга. На един остров… — Хелсе изпъшка мъчително и се отпусна в креслото, вкочанен и потрепващ конвулсивно.
Знахарят духна дим в лицето му и го щипна по носа.
— Върни се в спокойно състояние и от тук насетне го прави винаги когато те ощипят по носа — нека това бъде непреодолима заповед. А сега отговаряй на въпросите, които ти задават.
Рейт продължи с разпита:
— Защо шпионираше Адам Рейт?
— Длъжен бях, освен това работата ми доставяше удоволствие.
— Кое те задължаваше?
— Всички уонкоиди трябва да служат на Предзнаменованието.
— Аха. Значи си уонкоид?
— Да.
Адам Рейт се зачуди как не се бе досетил по-рано. Спомни си думите на Цутсо и хокхарите: „Ако бяхте яоси, едва ли всичко щеше да протече тъй гладко“. Той огледа навъсено другарите си и отново се обърна към Хелсе.
— Защо уонкоидите държат шпиони в Кат?
— Наблюдават хода на поредния цикъл и възпрепятстват възстановяването на „култа“.
— Защо?
— За да се запази статуквото. В момента условията са оптимални. Всяка промяна може да е към по-лошо.
— Ти придружи Адам Рейт от Сетра до един остров в блатата. Какво се случи там?
Хелсе отново взе да се задъхва и лицето му се вкамени. Знахарят го ощипа по носа.
— Как стигна до Кабасас? — попита Адам Рейт.
Хелсе не помръдваше. Този път Рейт го щипна по носа.
— Кажи ми, защо не желаеш да отговаряш на тези въпроси?
Хелсе мълчеше. Обаче беше в съзнание. Знахарят размаха тамян пред лицето му, Рейт го щипеше по носа, но малко след това очите на Хелсе бавно се изцъклиха. Знахарят се надигна и се зае да прибира инструментите си.