Изминаха десетина напрегнати минути. Отвътре долитаха приглушени звуци, на няколко пъти блеснаха отразени светлини, което само изнервяше още повече Рейт.
Най-сетне локхарите се върнаха.
— Не става — обяви Зарфо. — Няма въздух, нито енергия. Да опитаме другия.
Притичаха между ивиците светлини и сенки до втория товарен кораб, както преди Зарфо и Тадазей и влязоха, а Рейт остана на пост. Този път локхарите се върнаха почти веднага.
— В ремонт — докладва мрачно Зарфо. — За него са били сандъците с части.
Тримата извърнаха погледи към пътническия кораб.
— Конструкцията не е от стандартните — промърмори замислено Зарфо. — Но вероятно приборите ще ни бъдат познати.
— Да идем и да проверим — предложи Рейт. Но в този миг между тях и кораба се плъзна светлина. Първата мисъл на Рейт беше, че са ги открили. Но светлината се спря върху пътническия кораб. Откъм портала се приближи ниско превозно средство. Машината спря до пътническия кораб и отвътре излязоха няколко силуета — трудно беше да преброят колко са заради отблясъците на прожектора. С подозрителна бързина и припряност пристигналите се качиха в кораба.
— Уонки — прошепна Зарфо. — Товарят се.
— Това означава, че корабът е готов за отлитане — отвърна Рейт. — Шанс, който не бива да пропускаме!
Зарфо се колебаеше.
— Едно е да откраднем празен кораб, друго е да си имаме работа с неколцина уонки и уонкоиди.
— Откъде знаеш, че на борда има уонкоиди?
— Заради светлините. Уонките излъчват радиационни импулси и улавят отраженията.
Зад тях се чу слаб шум. Рейт се извърна, за да открие, че това е Траз.
— Обезпокоихме се, тъй като се забавихте.
— Върни се и повикай останалите. Ако имаме късмет, ще се качим на пътническия кораб. Той е единственият подходящ.
Траз потъна в мрака. Пет минути по-късно цялата група се притаи в сянката на товарния кораб.
Измина още половин час. Зад илюминаторите на пътническия кораб преминаваха сенки, нямаше никакъв начин да разберат какво става вътре и това само покачваше градуса на напрежението. С дрезгав шепот те обсъждаха възможните начини на действие. Дали да щурмуват кораба още сега? Почти бе сигурно, че отлитането му е предстоящо. Подобно действие обаче водеше до непредвидими последици. В края на краищата решиха да се придържат към по-консервативен подход и да се върнат в планината, където да изчакат друга подходяща възможност. Тъкмо когато понечиха да си тръгнат, от кораба излязоха неколцина уонки, скочиха в машината и тя напусна незабавно космодрума. Светлините вътре в кораба продължаваха да греят. Изглежда, че подготовката беше приключила.
— Ще ида да погледна — заяви неочаквано Рейт. Затича се през полето, следван от останалите. Изкачиха рампата, влязоха през товарния отсек и се озоваха в каюткомпанията на кораба, която беше празна.
— Всички са на мостика — заяви Рейт. — Да го превземем!
— Ако можем — изръмжа Зорофим.
Траз нададе предупредителен вик, Рейт се извърна и откри, че в салона е влязъл един уонк и ги оглежда с изражение, което вероятно изразяваше неодобрение. Беше тъмнокожо същество, малко по-едро от човек, с развит гръден кош и четвъртита глава, чиито две черни, лъщящи като лещи на обективи очи премигваха на половинсекундни интервали. Краката му бяха къси, стъпалата разширени като плавници; уонкът не носеше никакви оръжия, нито инструменти, комай дори нямаше дрехи. От звуковия орган в основата на черепа долетяха четири вибриращи сигнала, които, имайки предвид обстоятелствата, изглеждаха спокойни и без емоции. Уонкът стоеше неподвижно и местеше поглед по локхарите, които се бяха разпръснали и проверяваха състоянието на двигателите, енергийните и кислородните запаси. Като че ли най-сетне той осъзна същината на това, което се случваше. Тръгна към изхода, но Рейт му препречи пътя и посочи една седалка. Съществото се надвеси над него, оглеждайки го с трепкащи стъкловидни очи. Отново прозвучаха вибриращи звуци, по-настойчиви от предния път.
Зарфо се върна в салона.
— Корабът е в пълна готовност. Само че, боя се, че е непознат за мен модел.
— Можем ли да излетим?
— Трябва да сме сигурни, че знаем какво правим. Може да ни отнеме минути, дори часове.
— В такъв случай не бива да пускаме уонка да си върви.