Опитът да се сражава с този човек на негова територия и с негово оръжие навярно бе равносилен на самоубийство, помисли си Рейт.
— Внимание! — разпери ръце Траз Онмале. — Вадуз предизвиква Пилуна. Досега е имало четирийсет и една подобни срещи. Пилуна е победил Вадуз при трийсет и четири от тях. Емблеми, заемете позиции!
Джад Пилуна незабавно се хвърли в атака, Рейт парира без усилие и нанесе вертикален удар с рапирата — удар, който Джад Пилуна отби с кинжала. В същия миг Рейт подскочи напред и замахна с кинжала към оголените гърди на Джад Пилуна — острието му се плъзна и остави кървава диря, недостатъчно, за да надделее в двубоя, но стигаше, за да лиши противника от самоувереност. С изцъклени от гняв очи и зачервено до пръсване лице Джад Пилуна отстъпи назад, сетне подхвана свирепа атака, притискайки Рейт със сила и технически умения. Рейт бе принуден да използва всичко, на което бе способен, за да издържи на атаката — да подхване своя, засега изглеждаше немислимо. Той почувства щракване и остра болка в рамото си, трудно си поемаше дъх. Острието на врага го прониза в бедрото, после в левия бицепс, възвърнал увереност, Джад Пилуна вложи нови сили в атаката, очаквайки всеки момент Рейт да падне по гръб и да бъде посечен на парчета. Но Рейт се наведе напред, отби рапирата с кинжала, замахна към главата на Джад Пилуна и успя да му килне шапката на една страна. Джад Пилуна се отдръпна, за да си нагласи шапката, и Рейт използва възможността да скъси дистанцията между двамата. Той замахна отново и този път събори шапката на земята, заедно с емблемата Пилуна. Рейт захвърли кинжала, наведе се чевръсто и взе шапката. Джад, лишен от Пилуна, замря смутено, лицето му бе скрито зад спусналите се къдрици. Той се хвърли напред, но Рейт скри шапката зад гърба си и укроти атаката му с острието на рапирата. Този път сполучи да прониже противника в рамото, преди остриетата им да се вплетат.
Джад опита да се освободи от кръстосаните оръжия и да спечели отново дистанция, но Рейт го следваше, задъхан и плувнал в пот.
— Сега аз държа Пилуна, емблемата, която те отхвърли и презря — извика той. — А ти, убиецо, се приготви да умреш.
Джад нададе безумен вик и се отново се втурна в атака. Рейт размаха шапката пред себе си и улови с нея острието на противниковата рапира. Замахна и прониза със своето оръжие доскорошния носител на Пилуна в корема. Джад стовари кинжала върху ръката му и успя да избие дръжката от пръстите му. За един кратък миг той остана изправен, втренчил поглед в стърчащата от корема му рапира. След това я измъкна, запокити я настрани и пристъпи към Рейт, който се наведе и затърси пипнешком хвърления кинжал. В мига, когато Джад се хвърли напред, Рейт вдигна кинжала и го насочи право към лицето на противника си. Острието хлътна в разтворената уста на Джад и се заби вътре, подобно на някакъв зловещ метален език. Коленете на Джад се подгънаха, той рухна на земята и остана да лежи със сгърчени пръсти.
Рейт, чиито гърди свистяха от усилието, хвърли шапката с гордия Пилуна в калта и отиде да се подпре на една от рейките на близкия навес.
В Лагера цареше пълна тишина.
Пръв наруши мълчанието Траз Онмале:
— Вадуз надви Пилуна. Емблемата придоби блясък. Къде са Съдниците? Нека дойдат и отсъдят делата на Джад Пилуна.
Трима шамани пристъпиха напред, огледаха новия труп, после Траз Онмале и накрая Рейт.
— Съдете — нареди им Траз Онмале със суров глас на възрастен човек. — Но искам да съдите справедливо!
Шаманите си зашушукаха, после главният заговори:
— Трудна ще е тази присъда. Джад живя като герой. Той служи с чест на Пилуна.
— Уби едно момиче.
— Но заради справедлива кауза — заради покварата на ереста, за сближаване с нечист мелез! Не би ли постъпил по същия начин всеки, който е искрено вярващ?
— Постъпката надвишаваше правата му. Съветвам ви да отсъдите, че е бил зъл човек. Положете го на кладата. Когато Браз изгрее, запратете пепелта на злото право в пъкъла.
— Така да бъде — прошепна главният шаман.
Траз Онмале се прибра под своя навес.
Рейт сведе очи към трупа на момичето, което сякаш всички бяха забравили. Да го остави тук през нощта, би било немислимо. Кладата вече беше запалена, готова да приеме трупа на Джад. Рейт повдигна тялото на момичето, отнесе го при огъня и пренебрегвайки възраженията на старите жени, които се грижеха за кладата, го положи в пещта с подобаващо внимание и състрадание.
С първите едри капки дъжд Рейт се прибра под навеса, който му бяха отредили.
Навън дъждът бързо се усилваше. Измокрените жени вдигнаха временен навес над кладата и продължиха да подхранват пламъците с дърва.