— Зелените са ужасни — истински демони! Те живеят в Мъртвата степ. Хората емблеми кръстосват из южната част и отиват нагоре само когато ще нападат кервани. Дози, който се готвехме да щурмуваме, е обикалял на юг, за да избегне зелените.
— И накъде се беше насочил?
— Вероятно към Пера или може би към Джалки на Лезматично море. По-сигурно е към Пера. Керваните от север на юг осъществяват търговия между Джалки и Мезуюн. Тези от изток на запад се движат между Пера и Коуд.
— Това градове на хора ли са?
Траз повдигна рамене.
— Ако могат да се нарекат градове. По-скоро селища. Но не зная много, само това, което съм чувал от шаманите. Гладен ли си? Защото аз умирам от глад. Хайде да ядем.
Те седнаха на един дънер, хапнаха по парче изсъхнала овесена каша и пиха от кожените манерки бира. Траз посочи нисък бурен, на който растяха мънички бели топчета.
— Няма да умрем от глад, докато наблизо има пътниче… А виждаш ли онези храсти? Това е ватак. От корените му можеш да извлечеш цяла кана мъзга. Но ако пиеш само ватак, рано или късно ще оглушееш. За кратко време обаче не е опасен.
Рейт надзърна в аварийния комплект.
— С тази лента мога да извличам влага от почвата или да пречиствам морска вода… това са хранителни таблетки, концентрати, ще стигнат най-малко за месец. Има резервни батерии… аптечка… нож, компас, визоскоп… предавател… — Рейт огледа малкото устройство с внезапно пробуден интерес.
— Това за какво служи? — попита Траз.
— Половината от един прибор за комуникация. Другата половина беше в пакета на Пол Уандър, който остана в разузнавателния кораб. Бих могъл да пратя сигнал, който ще предизвика автоматичен отговор и ще ми покаже местонахождението — Рейт натисна копчето с надпис „търсене“. На екранчето се появи стрелка на компас, която се завъртя на северозапад, до нея изникнаха 6.2 в бяло и 2 в червено. — Шест цяло и две по десет на втора — пресметна бързо Рейт. — Значи другият предавател — и вероятно корабът — се намират на разстояние 620 мили на северозапад.
— Тоест в страната на сините часки. Но това вече го знаехме.
Рейт извърна замислен поглед в тази посока.
— Не искаме да поемем на юг към блатата, нито да се върнем в гората. Какво има на изток, отвъд степта?
— Не зная. Предполагам, че там е Драскадският океан. Но той е много далече.
— От там ли идват керваните?
— Коуд е на един залив, който е свързан с Драскадия. Между тях са Аманската степ, хората емблеми и разни други племена — войните хвърчила, лудите секири, берловите тотеми, жълтогръбите и още, за които не знам почти нищо.
Рейт се замисли. Разузнавателният кораб бе откаран на северозапад от сините часки. Като че ли това бе най-приемливата посока.
Траз се унасяше в дрямка, отпуснал брадичка на гърди. Докато носеше Онмале, той притежаваше строг и решителен характер, ала сега, когато душата му бе освободена от бремето на емблемата, бе станал разсеян и тъжен, далеч по-затворен, отколкото Рейт смяташе за естествено.
Клепачите на Рейт също бяха натежали от умора — слънцето препичаше приятно, мястото изглеждаше безопасно… Ами ако се появи отново берлът? Рейт разтърси глава, за да се събуди. Докато Траз спеше, той си подреди наново багажа.
3.
Траз се събуди. Погледна смутено Рейт и се изправи.
Рейт също се надигна и без да се уговарят, двамата се отправиха на северозапад. Беше късна сутрин и слънцето вече бе ярък диск в небето. Въздухът бе приятно прохладен и за първи път от пристигането си на Тчай Рейт почувства приповдигнато настроение. Раните му бяха заздравели, беше възвърнал част от снаряжението си, имаше най-обща представа къде се намира корабът — неоценими подобрения в досегашното му положение.
Двамата вървяха с равномерна крачка през степта. Скоро гората зад тях се превърна в зелено петно, във всички останали посоки хоризонтът беше пуст. По пладне спряха да похапнат, дремнаха за малко и отново се отправиха на северозапад.
Слънцето се скри зад група ниски облаци, обагряйки върховете им в бакърено. В откритата степ нищо не можеше да им послужи за убежище — тъй като не им оставаше друго, те продължаваха да вървят.
Нощта бе тиха и спокойна, далече от изток долетя воят на степни кучета, но никой не ги обезпокои.
На следващия ден те привършиха храната и водата от торбите, който Траз бе взел от лагера, и започнаха да се прехранват с плодовете на пътниче и да утоляват жаждата си от мъзгата на ватака — плодовете бяха безвкусни, мъзгата — възкисела.