— А фунгите? Веднага ще ни надушат!
Той избра един пиедестал, който се издигаше на трийсетина стъпки над рухнало стълбище, за безопасно място, където да прекарат нощта. Рейт огледа мрачно облаците, които се бяха скупчили на юг, но се отказа да спори. Двамата нарамиха клони и листа, за да си направят легла, и се изкатериха горе.
Слънцето залезе и древният град потъна в мрак. На площада се появи мъж, който залиташе от изтощение. Той се завтече към фонтана и пи жадно.
Рейт извади визоскопа. Мъжът беше висок и слаб, с дълги ръце и крака, издължена глава с жълтеникаво лице и плешиво теме, кръгли очи, малък, подобен на копче нос и приплеснати уши. Дрипавите му дрехи някога вероятно са били елегантни, под мръсотията прозираше розово, синьо и черно.
— Дирдирчовек — прошепна Траз, извади арбалета и се прицели.
— Чакай! — спря го Рейт. — Какво ще правиш?
— Ще го убия, разбира се.
— Но той не ни е сторил нищо! Защо не оставиш нещастния дявол да си живее?
— Не ни е сторил зло само защото не му се е удала възможност — изръмжа Траз, но остави арбалета. Дирдирчовекът вдигна глава от фонтана и огледа внимателно площада.
— Изглежда се е изгубил — прошепна Рейт. — Чудя се дали въздухолетът не е търсил него. Възможно ли е да е беглец?
Траз сви рамене.
— Може би. Кой знае?
Дирдирчовекът прекоси уморено площада и се настани на няколко крачки от подножието на пиедестала, където се загърна в парцаливите си дрехи и се приготви да спи. Траз изсумтя под нос, изтегна се върху леглото от листа и клони и мигновено се унесе в сън. Рейт огледа разрушения град, замислен над странната си съдба. Аз бавно изплува на изток, ограден в розов ореол, който обагряше в загадъчна светлина древните улици. Имаше някакво зловещо очарование в пейзажа — сцената бе толкова нереална, сякаш породена от чудноват сън. Ето че и Браз се издигна в небето, сега вече порутените колони и рухналите сгради хвърляха двойни сенки. Нещо привлече вниманието на Рейт — беше силует, може би статуя, в близкия край на една от улиците, която досега не бе забелязвал. Висока човешка фигура, леко разкрачена, със сведена глава, като в дълбок размисъл, едната ръка подпираше брадичката, а другата бе скрита зад гърба. Главата бе покрита с мека шапка с увиснала периферия, раменете бяха загърнати в наметало, краката — обути в ботуши. Рейт се вгледа внимателно. Статуя ли беше това? Защо му се струваше, че помръдва?
Той извади отново визоскопа. Фигурата бе скрита в сянка, но като нагласи фокуса, даде увеличение и яркост, Рейт успя да се вгледа отблизо в лицето. Изкривените, получовешки, полунасекомоподобни черти бяха застинали в зловеща гримаса, докато Рейт се занимаваше с фокуса, устата се отвори и затвори… Съществото се размърда, пристъпи пъргаво и безшумно напред, после отново застина неподвижно. Държеше една от ръцете си вдигната, в жест, който бе непонятен за Рейт. Траз се беше пробудил й проследи погледа на Рейт.
— Фунг! — прошепна той.
Съществото се извърна рязко, сякаш бе доловило някакъв звук, и направи две грациозни крачки встрани.
— Те са безумци! — обясни шепнешком Траз. — Луди демони.
Дирдирчовекът все още не бе забелязал фунга. Той се въртеше неспокойно под наметалото, опитвайки се да намери най-удобната поза. Фунгът махна зарадвано с ръка и направи три подскока, които го отведоха на шест крачки от дирдирчовека. Там фунгът отново замря неподвижно, втренчил поглед в жертвата си. Наведе се и взе от земята няколко камъчета. Протегнал дългата си ръка над дирдирчовека, фунгът пусна едно от камъчетата.
Дирдирчовекът подскочи изплашено, но не забеляза фунга и след няколко секунди отново се излегна. Рейт не можеше да издържи повече и извика:
— Ей!
Траз му изсъска да мълчи. Ефектът върху фунга беше комичен. Той се метна назад, втренчил поглед към пиедестала и разперил ръце в израз на прекомерна изненада. Дирдирчовекът се подпря на колене и едва сега забеляза фунга, но се вцепени от ужас.
— Защо го направи? — завайка се Траз. — Трябваше да го оставиш да се задоволи с жертвата си!
— Застреляй го с арбалета — рече му Рейт.
— Стрелите не го докосват, сабята не го сече.
— Застреляй го в главата.
Траз изпъшка отчаяно, но вдигна арбалета, прицели се и натисна спусъка. Стрелата изсвистя към бледото лице. В последния миг фунгът отмести глава встрани и стрелата се счупи в камънака зад него.
Фунгът вдигна едър камък, замахна с дългата си ръка и го запокити с невероятна сила. Траз и Рейт се проснаха на пиедестала, камъкът се строши под тях. Без да губи повече време, Рейт насочи пистолета към съществото. Натисна спусъка, чу се щракване и свистене — иглата попадна в гърдите на фунга и експлодира. Странното създание подскочи във въздуха, нададе смаян вик и рухна на земята.