Траз улови Рейт за рамото.
— Убий дирдирчовека, бързо! Преди да избяга!
Рейт се спусна от пиедестала. Дирдирчовекът извади сабята си, изглежда, единственото оръжие, което носеше. Рейт прибра пистолета в колана и протегна ръка.
— Свали сабята, няма причини да се бием.
Учуденият дирдирчовек отстъпи назад.
— Защо уби фунга?
— Защото се готвеше да те убие — защо иначе?
— Но ние не се познаваме! А и ти — дирдирчовекът се взря в мрака — си получовек. Ако си намислил да ме убиеш, то аз…
— Не — спря го Рейт. — Искам само да получа информация, а след това, доколкото зависи от мен, можеш да си вървиш по пътя.
Дирдирчовекът направи кисела гримаса.
— Ти си по-луд и от фунг. Но защо трябва да ти давам информация? — той пристъпи напред, за да огледа Рейт и Траз отблизо. — Тук ли живеете?
— Не, ние сме пътешественици.
— В такъв случай едва ли ще знаете някое подходящо място, където да прекарам нощта.
Рейт посочи пиедестала.
— Можеш да се качиш горе, както направихме ние.
Дирдирчовекът щракна с пръсти.
— А, това вече съвсем не ми е по вкуса — той погледна назад към плочата, под която доскоро се бе сгушил, сетне към трупа на убития фунг. — Вие сте интересна двойка — изглеждате ми кротки, но разумни хора. Както виждате, аз съм уморен и се нуждая от почивка. Какво пък, след като вече ми се представихте, бих желал да ме охранявате, докато спя.
— Убий този наглец! — прошепна ядосано Траз.
Дирдирчовекът се разсмя — зловещ, сподавен кикот.
— Ето че вече ми приличаш на получовек! — сетне се обърна към Рейт. — Виж, ти си странен. Не мога да разпозная вида ти. Някой неизвестен хибрид? Откъде си, къде ти е родината?
Рейт бе решил, че ще е по-добре да не привлича излишно внимание към себе си и засега да не разказва за земния си произход. Но Траз, жегнат от надменността на дирдирчовека, се провикна:
— Той не е тукашен! Идва от Земята, един далечен свят! Родината на истинските човеци като мен! А ти си изрод!
Дирдирчовекът завъртя укорително глава.
— Двама луди. Но какво друго може да се очаква?
Рейт, смутен от неочакваните разкрития на Траз, побърза да смени темата.
— А ти какво правиш тук? Онзи дирдирски въздухолет теб ли търсеше?
— Страхувам се, че да. Но не успяха да ме открият, погрижих се за това.
— Беглец ли си?
— Позна.
— Какво е твоето престъпление?
— Няма значение, а и едва ли ще разберете — това е над възможностите ви.
Едновременно заинтригуван и обиден, Рейт се обърна и пое назад към пиедестала.
— Смятам да поспя. Ако искаш да доживееш до утре, съветвам те да се покатериш някъде нависоко, извън обсега на фунгите.
— Изненадан съм от твоята загриженост — призна сухо дирдирчовекът.
Рейт не отговори. Двамата с Траз се върнаха на пиедестала, а дирдирчовекът се изкатери неохотно на един съседен.
Нощта премина. Облаците се кълбяха по небето, но не заваля дъжд. Зората дойде неусетно и озари всичко наоколо в цвета на мръсна вода. Пиедесталът на дирдирчовека беше пуст. Рейт предположи, че си е продължил по пътя. Двамата с Траз се спуснаха на площада и стъкмиха малък огън, за да се стоплят след студената нощ. От другата страна на площада се приближи дирдирчовекът.
След като се увери, че не проявяват враждебност към него, той скъси предпазливо разстоянието до петдесетина крачки и спря, изпънат тържествено в дрипавите си одежди. Траз се намръщи и продължи да разпалва огъня, но Рейт го поздрави любезно.
— Можеш да се присъединиш към нас, ако нямаш нищо против — предложи му радушно.
— Грешка! — прошепна Траз. — Този тип ще ни създаде неприятности. Може да говори гладко и да се държи наперено, но такива като него обичат да похапват човешко месце.
Рейт беше забравил тази малка подробност и огледа подозрително дирдирчовека.
Известно време никой не проговаряше. Пръв наруши мълчанието новодошлият.
— Колкото повече оглеждам дрехите, поведението и снаряжението ти, толкова съм по-озадачен. Откъде твърдиш, че произхождаш?
— Нищо не съм твърдял — отвърна Рейт. — За себе си какво ще кажеш?
— Аз не съм забулен в тайна като теб. Казвам се Анке ди афрам Анахо, роден съм от човек в Зумбервал, в Четиринайсета провинция. Обявен съм за престъпник и беглец, с нищо не стоя над вас и не възнамерявам да предявявам каквито и да било претенции. Та ето ни тук, трима немили-недраги скитници, събрани около огъня.