Траз изсумтя недоволно. Рейт обаче намираше привидно лекомисленото поведение на непознатия за приятно разнообразие.
— И какво е твоето престъпление? — поиска да узнае той.
— Ще ти бъде трудно да го разбереш. Но по същество: не зачетох привилегиите на един тип на име Енце Едо Ездовирам, заради което той донесе за мен на Първата раса. Уповавах се на собствената си находчивост и отхвърлих наказанието. Нещата още повече се влошиха, защото продължих да упорствам в обвиненията си срещу Енце. Накрая, в пристъп на ярост, аз изхвърлих Енце Едо от креслото му на миля над степта — Анке ди афрам Анахо махна обречено с ръка. — По един или друг начин успях да се изплъзна на инквизиторите и сега съм тук, без планове, нито възможности, ако се изключи моята — тук той прибягна до непреводима дума, обединяваща концепции като вътрешно превъзходство, интелектуален устрем и неизбежността на благосклонната съдба, произхождаща от тези качества.
Траз изсумтя отново и отиде на лов за закуска. Анахо го изпроводи с прикрит интерес и малко след това го последва. Двамата се заеха да притичват между каменните плочи, където ловяха насекоми и ги поглъщаха лакомо. Рейт трябваше да се утеши с шепа плодове от пътниче.
След като поутоли глада си, дирдирчовекът се върна да огледа дрехите и снаряжението на Рейт.
— Струва ми се, че момчето спомена някаква далечна планета на име Земя — той чукна чипия си нос с дългия си бял пръст. — Склонен съм да му повярвам, ако не изглеждаше като получовек, което прави подобна идея абсурдна.
— Земята е първоначалният дом на човечеството — отвърна надменно Рейт. — Ние сме истински хора. Вие сте изродени.
Анахо погледна въпросително Траз.
— Това пък сега какво е — някакъв нов култ на получовеците? Както и да е, и преди съм чувал всякакви небивалици.
— Защо не ни просветиш? — предложи раздразнено Рейт. — Разкажи ни как са пристигнали хората на Тчай.
Анахо махна небрежно с ръка.
— Тази история е широко известна и пределно ясна. На Сибол, нашия роден свят, Великата риба излюпила яйце. То било отнесено до брега на Ремура и се озовало на сушата. Едната половина се изтърколила на слънце и станала дирдир. Другата се озовала на сянка и се превърнала в дирдирчовек.
— Интересно — кимна Рейт. — Но как стои въпросът с часкоидите? Ами с Траз? Или с мен?
— Изненадан съм, че питаш, тъй като в обяснението не се крие никаква загадка. Преди петдесет хиляди години дирдирите долетели на Тчай от Сибол. Избухнала война между тях и старите часки, които пленили много дирдирхора. Други били заловени от пнумите, а по-късно и от уонките. От тях произлезли часкоидите, пнумеците и уонкоидите. Бегълци, престъпници, бунтовници и всякаква пасмина се изпокрили в блатата, където се кръстосвали помежду си, за да създадат получовеците. Ето откъде произхождате.
Траз погледна към Рейт.
— Разкажи на този глупак за Земята, за да разбере колко е невеж.
В отговор Рейт се разсмя. Анахо го погледна учудено.
— Няма съмнение, че си странен екземпляр. Впрочем, накъде сте тръгнали?
Рейт посочи на северозапад.
— Към Пера.
— Градът на изгубените души, отвъд Мъртвата степ. Никога няма да го стигнете. Из Мъртвата степ върлуват зелени часки.
— Няма ли начин да ги избегнем?
Анахо сви рамене.
— Само с керваните, които прекосяват пустинята.
— И къде минава техният път?
— На север, но доста далече от тук.
— В такъв случай ще пътуваме с някой керван.
— Възможно е да ви пленят и да ви продадат в робство. Водачите на кервани са прочути със своята безскрупулност. Защо искате да стигнете Пера?
— Имаме достатъчно причини. А твоите планове какви са?
— Нямам никакви. Аз съм престъпник, също като вас, вероятно. Ако не възразявате, смятам да се присъединя към двама ви.
— Както желаеш — отвърна Рейт, без да обръща внимание на гневното сумтене на Траз.
Отправиха се на север и дирдирчовекът подхвана разговор, който Рейт намираше за забавен и просветляващ, а Траз открито пренебрегваше. По пладне стигнаха верига от ниски хълмове. Траз удари един дребен гризач с арбалета. Запалиха огън, изпекоха животинчето на шиш и се нахраниха чудесно. Рейт попита новия им спътник:
— Истина ли е, че хапвате човешка плът?
— Напълно. И ще ти кажа, че месото е много крехко. Но не трябва да се страхуваш — за разлика от часките, дирдирите и дирдирхората не са невъздържани чревоугодници.
Поеха по склона на един хълм и навлязоха в горичка от ниски дървета със сочни червени и сини плодове, които Траз обяви за отровни. Когато прехвърлиха билото, пред тях се ширна Мъртвата степ — равна, безжизнена пустош, ако се изключеха стърчащите туфи изсъхнала трева и неизменните пътничета. Само на петдесетина крачки от тях се виеше път от два широки коловоза. Идваше от югоизток, заобикаляше, подножието на хълма, минаваше точно под тях и после, на около три мили в югозападна посока, свършваше между купчина скални кули, щръкнали от земята зъбери, които наподобяваха долмени. Пътят продължаваше на северозапад, лъкатушейки през степта. Друг път водеше право на юг през проход в хълмовете, а трети се отделяше на североизток. Траз огледа внимателно зъберите и посочи.