— Да. Аз също те видях.
Девойката извърна глава.
— Ето че пак идват. Най-добре си върви.
Рейт се отдалечи безшумно. От другия край на двора проследи как жриците прибират клетката в платформата. След това и той се върна в хана. Известно време се забавлява да гледа как гостите играят. Имаше нещо като шах, който се играеше на дъска от четирийсет и девет квадратчета, с по седем фигури от всяка страна, друга игра с диск и малки изрисувани плочки, която му се видя твърде сложна, както и забавления с карти. До ръката на всеки стоеше халба с бира, жените от племето на хълма кръжаха сред посетителите и просеха подаяния, някои, изглежда, предлагаха и любовни утехи. Един мъж от кервана извади флейта, друг лютня, трети изтръгна ниски, провлечени тонове от дълга стъклена тръба и тримата засвириха мелодия, която Рейт намираше за очарователна дори само заради причудливия си строеж. Траз и дирдирчовекът отдавна се бяха прибрали в килиите си, не след дълго и Рейт ги последва.
4.
Рейт се събуди с някакво тревожно чувство, което поне за известно време не беше в състояние да си обясни. После се досети за причината — девойката и жриците на Женското тайнство. Известно време лежа, загледан мрачно в напукания таван. Каква глупост, да се забърква в неща, които не разбира! Какво си мислеше, че ще постигне?
Спусна се в залата, изяде купа с овесена каша, поднесена от една от размъкнатите дъщери на ханджията, излезе и седна на пейката отвън с надеждата да зърне красивата робиня.
Появиха се жриците и поведоха девойката към кервансарая, като не поглеждаха нито вляво, нито вдясно.
След около половин час излязоха на двора и подхванаха разговор с един дребосък от хълмовете, който се хилеше, кимаше угоднически и ги зяпаше с очи, блеснали от възхита и страхопочитание.
От залата се показаха илантите. Хвърляйки враждебни погледи на жриците и похотливи на девойката, те прекосиха двора, докараха дорестите си скакуни и се заеха да кастрят роговите израстъци на зеленикавите им хълбоци.
Жриците приключиха разговора с дребосъка и излязоха на разходка в степта, дърпайки момичето на няколко крачки зад тях. Илантите се спогледаха и започнаха да си шепнат възбудено.
Появи се Траз и седна до Рейт. Махна с ръка към степта.
— Наблизо има зелени часки — голяма група.
Рейт не виждаше нищо.
— Откъде знаеш?
— Подушвам дима от огнищата им.
— Аз не подушвам нищо — възрази Рейт.
Траз повдигна рамене.
— Поне триста трябва да са, може и към четиристотин.
— Хм. Как може да си толкоз сигурен?
— Мога да преценя по силата на вятъра и миризмата на пушека. Малката група създава по-малко дим от голямата. Това е пушек от поне триста зелени часки.
Рейт вдигна ръце в знак, че се предава.
Илантите, яхнали своите скакуни, се отдалечиха към зъберите и там спряха. Изправен до пейката, Анахо се разсмя.
— Тези май ще създадат ядове на жриците.
Рейт подскочи като ужилен и отиде да гледа какво ще стане. Илантите почакаха жриците да се отдалечат и препуснаха след тях. Жените нададоха разтревожени викове, с насмешливи крясъци илантите профучаха покрай тях, дръпнаха момичето, метнаха го на едно от седлата и се отдалечиха сред вдигнатия прахоляк към хълмовете. Жриците се озъртаха слисани, сетне хукнаха с пресекливи викове обратно към двора. Намериха Баоджиян, водача на кервана, и му посочиха похитителите с разтреперани от гняв пръсти.
— Жълтокожите негодници отвлякоха катайската девица!
— Само ще се позабавляват — успокои ги Баоджиян. — Ще ви я върнат, след като й се наситят.
— Но тогава ще е безполезна за отредената й роля! След като пътувахме толкова надалече и понесохме такива лишения! Истинска трагедия! Аз съм Преподобната майка на Фазимското сборище! А ти дори не искаш да ни помогнеш!
Водачът на кервана се изплю в прахоляка.
— Не съм тук да помагам. Аз управлявам кервана, избирам посоката, нямам време за други неща.
— Проклет да си! Не са ли тези твои слуги? Заповядай им!
— Заповядвам само в кервана. А това, което стана, беше в степта.
— Ох, какво да правим сега? Горко ни! Какво ще стане с Ритуала за просветление?
Рейт се озова на седлото на един от скакуните преди още да осъзнае какво върши, подтикван от импулс под нивото на съзнателната мисъл. Скакунът се понесе през степта и едва тогава, разбрал с какво се захваща, той промърмори:
— Да става каквото ще става.