Изпълваше го чувство на мрачно задоволство, струваше му се, че терзанията на младото момиче са далеч по-важни от собствените му несгоди.
Илантите не бяха стигнали далеч — нагоре до една малка долина, където зад каменист хълм имаше закътано местенце. Момичето се беше опряло разтреперано на един камък, съгледвачите тъкмо завързваха скакуните си, когато Рейт се появи на сцената.
— Какво искаш? — попита го недружелюбно един от тях. — Махай се, смятаме да проверим качествата на тази малка катайка.
— Ще я понаучим на това-онова, преди да я оставим на жриците! — добави друг през смях.
Рейт извади игломета.
— Ще ви избия до един — рече им през зъби, — дори само за удоволствие — сетне кимна на девойката. — Ела с мен.
Тя се озърташе като подплашено животинче, но наоколо се простираше само равна пустош.
Илантите стояха мълчаливо, с увиснали мустаци. Момичето бавно се покатери на скакуна до Рейт, той обърна животното и препусна към долината. Докато яздеха, тя го погледна, понечи да каже нещо, но не посмя. Отзад илантите се метнаха на своите скакуни и също препуснаха, огласяйки околностите с ядните си викове и проклятия.
Жриците стояха до входа на кервансарая, втренчили погледи в степта. Рейт дръпна, юздите и огледа четирите страховити фигури в черни наметала.
— Колко ти платиха? — обади се най-сетне девойката.
— Нищо — отвърна Рейт. — Дойдох по собствено желание.
— Отведи ме у дома — помоли го тя. — Върни ме в Кат! Бащи ми ще ти даде много повече — каквото поискаш!
Рейт посочи една тъмна линия, която пълзеше откъм хоризонта.
— Предполагам, че това са зелени часки. Най-добре да се приберем вътре.
— Жените ще ме вземат и отново ще ме приберат в клетката! — почти проплака тя. — Те ме ненавиждат, мислят ми само злото! — и посочи с ръка. — Ето ги, идват! Пусни ме да си вървя!
— Сама в степта?
— По-добре това!
— Няма да им разреша да те вземат — успокои я Рейт, докато се приближаваха бавно към кервансарая. Жриците го очакваха в тесния проход при зъберите.
— О, благородни човече! — провикна се Преподобната майка. — Каква храбра постъпка! Тя не е опозорена, нали?
— Не е ваша грижа — отвърна Рейт.
— Но какво означава това? Не било наша грижа! Как може да кажеш подобно нещо?
— Сега тя е моя собственост. Отнех я на тримата войни. Търсете от тях обезщетение, не от мен. Каквото взема, задържам.
Жриците се разсмяха зловещо.
— Ах, ти, нещастно, наперено мъжленце! Върни ни нашето, инак ще съжаляваш горчиво! Ние сме жрици на Женското тайнство!
— Ще бъдете мъртви жрици на Женското тайнство, ако дръзнете да посегнете на моята собственост — озъби се Рейт. Подмина ги със скакуна и прекоси двора. Тук спря, скочи от седлото и помогна на девойката да слезе. Още щом улови тясното й кръстче, можа да си обясни защо се бе втурнал към степта в преследване на илантите, въпреки че интуицията му крещеше да не предприема подобен ход.
— Как се казваш? — попита я той.
Тя се замисли, сякаш Рейт й бе задал сложна гатанка и отговори с видима неувереност.
— Баща ми е господар на двореца Син нефрит — сетне добави: — Ние сме от егейската каста. Понякога ме наричат Цвете Син нефрит, в други случаи Красивото цвете или Цветето на Кат… а още и Илин-Илан.
— Всичко това е прекалено сложно — призна Рейт и момичето кимна, че е на същото мнение. — А как ти викат приятелите?
— Зависи от кастовата им принадлежност. Ти благородник ли си?
— Ами да — потвърди Рейт, който не виждаше причини да отговори другояче.
— Възнамеряваш ли да ме превърнеш в своя робиня? Защото ако не е така, предпочитам да използваш моето име за приятели.
— Никога не съм притежавал робиня — отвърна Рейт. — Вярно, изкушението е голямо… но май ще предпочета името за приятели.
— Тогава можеш да ми казваш Цветето на Кат, което е официалното ми име за приятели, или да ме наричаш с неофициалното — Илин-Илан.
— Е, на първо време това последното ще свърши работа — той огледа двора, улови девойката за ръка и я отведе в залата, където се настаниха на една от масите. Тук най-сетне имаше възможност да разгледа внимателно Илин-Илан, Красивото цвете, Цветето на Кат. — Истината е, че не зная какво да правя с теб.
На двора жриците отново бяха наобиколили водача на кервана, който ги изслуша с любезно и сериозно изражение.
— Не е изключено проблемът да бъде решен без моето участие — продължи Рейт. — Не познавам законите тук.
— Няма закони в степта — обясни девойката. — Управлява само страхът.
Траз се присъедини към тях. Хвърли неодобрителен поглед на девойката.
— Какво смяташ да правиш с нея?