Час преди залез-слънце прехвърлянето на стоките привърши и в залата обявиха, че е време пътниците да се качват. Рейт, Траз, Анахо и Цветето на Кат излязоха на двора. Жриците не се виждаха никъде, Рейт предположи, че са се прибрали в своята къщичка.
Четиримата се отправиха между зъберите към кервана. В теснината обаче внезапно настъпи блъсканица, яки ръце сграбчиха Рейт в мечешка прегръдка и той усети, че го притиска меко и потно хриптящо тяло. Дръпна се рязко, двамата се претърколиха и тупнаха на земята. Преподобната майка го затисна с дебелите си крака. Друга жрица сграбчи Цветето на Кат и го повлече към кервана. Рейт лежеше затрупан под маса от плът и мускули. Една ръка се вкопчи в гърлото му, кръвта в артериите му запулсира и очите му заплашваха да изхвръкнат. Той успя да освободи ръката си и заби пръсти в лицето на Преподобната майка — беше меко и влажно. Тя изпъшка и изхриптя, Рейт напипа ноздрите й, бръкна в тях и ги завъртя, жрицата изрева от болка и го изрита — най-сетне Рейт беше на свобода.
Един от илантите вече тършуваше в багажа им. Анахо се отбраняваше хладнокръвно с рапира от набезите на другите двама. Преподобната майка сграбчи Рейт за краката, той я стъпка яростно, освободи се от хватката й и се хвърли напред тъкмо когато илантът, който ровичкаше в багажа, го видя и измъкна нож. Рейт го халоса с юмрук по жълтеникавата брадичка и съгледвачът тупна на земята. Рейт се метна на гърба на единия от илантите, обкръжили Анахо, и дирдирчовекът се възползва от това, за да промуши противника си в гърдите. Рейт избегна мушването на другия, улови го за ръката и го преметна с ловко движение през рамо. Междувременно Анахо довърши първия илант. Последният реши, че ще е най-добре да си плюе на петите и ги освободи от присъствието си.
Приближи се Траз, притиснал подпухналото си чело, и влачейки крака. Преподобната майка вече се бе покатерила на стълбичката към тяхната къща.
Никога досега Рейт не бе изпитвал подобен гняв. Той вдигна багажа си и се отправи към Баоджиян, който настаняваше пътниците по фургоните.
— Нападнаха ме! — поде без предисловие Рейт. — Но сигурно си забелязал! Жриците отведоха Цветето на Кат в тяхната къща и сега я държат пленница!
— Да — кимна Баоджиян, — видя ми се нещо подобно.
— Ами щом е така, покажи кой командва тук! Накажи ги за проявата на насилие!
Баоджиян поклати леко глава.
— Случката се разигра на ивицата земя между степта и кервана и следователно е извън моята юрисдикция. Както изглежда, жриците възвърнаха своята собственост по същия начин, по който я изгубиха. Нямаш причини да се оплакваш.
— Какво? — изрева Рейт. — Нима ще позволиш да подложат едно невинно създание на зловещите си ритуали?
Баоджиян протегна ръце.
— Нямам друг избор. Не мога да се разпореждам в степта, нито възнамерявам да го правя.
Рейт му хвърли поглед, изпълнен с гняв и презрение, после се обърна и огледа къщата на жриците.
— Длъжен съм да те предупредя — заговори зад гърба му Баоджиян, — че не бих желал да вършиш нередности в качеството си на пътник. Както вече подчертах веднъж, държа на реда в моя керван.
Известно време Рейт беше напълно лишен от дар слово. Накрая успя да промълви:
— Не те ли е грижа, че пред очите ти вършат такава злина?
— Злина? — Баоджиян се изсмя горчиво. — На Тчай тази дума няма значение. Едно нещо се случва или не се случва. Всеки, който се придържа към друга система от социални понятия, рано или късно ще напусне този свят — освен ако не обезумее като фунг. И тъй, позволи ми да ти покажа отреденото ти помещение, защото е време да потегляме. Бих искал да понатрупам някоя и друга левга зад нас, преди зелените часки да се появят отново. Изглежда, че останах само с един съгледвач.
5.
Рейт, Траз и Анахо бяха настанени в отделни стаички в една от платформите с бараки. Стаите бяха обзаведени само с хамак и малък долап. Четири фургона пред тях беше платформата с къщата на жриците. През цялата нощ тя се поклащаше върху огромните си колела, потънала в мрак.
След като не можа да измисли план за спасяване на девойката, Рейт се тръшна в хамака и потъна в дълбок сън, унасян от равномерното поклащане на фургона.
Малко след като бледото слънце се отлепи от хоризонта, керванът спря. Пътниците се подредиха на опашка покрай снабдителния фургон и всеки получи питка със загърнато в нея варено месо и чаша гореща бира. Ниска мъгла висеше на парцали над степта, звуците на кервана сякаш само подчертаваха надвисналата тишина. За цветове не можеше да става и дума — съществуваше само сивото покривало на небето, сиво-кафеникавата тепсия на степта и разредената млечна пелена на мъглата. Къщата на жриците не показваше никакви признаци на живот, не се показа нито една от жените в черно, нито позволиха на Цветето на Кат да излезе в клетката отпред.