Междувременно хамалите свалиха вързопи и чували и ги струпаха в двора на станцията, на тяхно място натовариха други. После керванът се отправи на североизток.
Изминаха няколко дена — безгрижни лениви часове, през които се влачеха през степта. Известно време заобикаляха широко и плитко езеро с неприятна на вкус солена вода, отвъд което навлязоха предпазливо в обрасло с бели тръстики мочурище. Съгледвачите се натъкнаха на засада, поставена от джуджета, обитаващи мочурището, които се изпокриха сред тръстиките преди още стрелците да открият огън по тях.
На три пъти дирдирски въздухолет се спускаше ниско над тях, за да оглежда кервана, при всеки от тези случаи Анахо се криеше в стаята си. Веднъж към тях прояви интерес и летяща платформа на сини часки.
Рейт навярно щеше да се наслаждава на ленивото пътуване, ако не гореше от желание да разбере какво е станало с неговия кораб. Съществуваше и въпросът с Илин-Илан, Цветето на Кат. Когато стигнат в Пера, керванът щеше да поеме обратно към Коуд на Дуан Жер, където девойката можеше да се качи на кораб за Кат. Рейт предполагаше, че това е нейният план, макар че тя не споделяше нищо с него, тъй като след разговора онази сутрин се държеше хладно и дръпнато.
Така се нижеха дните, докато керванът пълзеше на север, под ниското сиво небе на Тчай. На два пъти следобедите бяха разтърсвани от кратка и яростна буря, но през останалата част на деня и нощта времето беше спокойно. Прекосиха една тъмна гора и на следващия ден се озоваха на стар павиран път сред огромно черно блато, обрасло с растения мехури, между които сновяха насекоми мехури, стараещи се да приличат на растенията. Блатото беше населено с най-различни изумителни същества: безкрили, подобни на жаби твари, които се носеха из въздуха, задвижвани от перкоподобни опашки; злобни хищници, хибрид между паяк и прилеп, които разпъваха крилете си като хвърчила и се поклащаха с часове, повдигнати от напора на ветровете.
В станция Планински вятър те се срещнаха с кервана, който пътуваше за Малагаш — град, разположен в южния край на хълмовете над Хедайхайския залив. На два пъти забелязваха малки отряди на зелени часки, но те не показваха признаци, че се готвят да ги нападнат. Водачът на кервана обясни, че били групи в размножителен период, на път към един район за чифтосване северно от Мъртвата степ. Малко по-късно край пътя се появи неголям отряд чергари, които стърчаха неподвижно и ги разглеждаха мрачно: високи и едри мъже и жени, с лица, изрисувани в синьо. Траз твърдеше, че са канибали и че в сражение жените им се бият наравно с мъжете. На два пъти керванът премина в близост до руините на изоставени градове, по-късно изви на юг, за да достави ароматични масла и есенции от амфирско дърво в един град на старите часки, който порази въображението на Рейт. Градът се състоеше от безброй ниски бели куполи, скрити под дебели пластове от окапали листа и заобиколени от градини. Въздухът правеше впечатление с необичайната си свежест, извираща от високи жълто-зелени дървета, които приличаха на тополи, но тук ги наричаха адарак. Рейт узна, че те били специално отглеждани от старите часки и сините часки, сред които чистотата на въздуха била на огромна почит.
Керванът спря в елипсовидна долчинка, покрита с гъста ниска трева, и Баоджиян незабавно свика целия персонал и всички пътници.
— Това е Голее, град на старите часки — обяви той. — Не напускайте този район, в противен случай може да пострадате от някой от номерата на старите часки. Някои са съвсем безобидни, като да ви примамят в лабиринт или да ви упоят с някоя есенция, след което ще миришете отвратително седмици наред. Но ако се възбудят или са в особено шеговито настроение, номерата им могат да бъдат жестоки, дори смъртоносни. Веднъж упоиха един от моите кормчии с непознато вещество, нагласиха чертите на лицето му по друг начин и му прибавиха дълга сива брада. Не забравяйте — при никакви обстоятелства не прекрачвайте пределите на долчинката, дори ако часките ви канят най-учтиво или ви изкушават. Те принадлежат към древна и покварена раса, не познават милост и се интересуват само от своите есенции и миризми, както и от зловещите си шегички. И тъй, смятайте се за предупредени: придържайте се към границите на долчинката, не скитайте сред градините и ако цените живота си, не влизайте в домовете на старите часки.
С тези думи инструктажът приключи.
Стоките се товареха на ниски моторни шейни, управлявани от неколцина обезсърчени часкоиди: дребни хорица, които изглеждаха далеч по-примитивни и изостанали от сините часкоиди, познати на Рейт от по-рано. Те имаха мършави и прегърбени тела, сиви сбръчкани лица, изпъкнали чела и устни, нашарени с брадавици, над несъществуващите брадички. Подобно на сините часкоиди, тези също носеха фалшиви скалпове, които надвисваха над очите им и завършваха отгоре с остър ръб. Движенията им бяха забързани и потайни, не разменяха нито дума с персонала на кервана и се интересуваха единствено от собствените си задължения. По някое време се появиха и четирима стари часки. Те се приближиха до фургона с пътниците и докато ги разглеждаше от парапета, Рейт ги оприличи на едри сребролюспести риби с уродливи получовешки ръце и крака. Кожата им беше като жълтеникав сатен, плътно покрита с люспи, ала телата им изглеждаха крехки и съсухрени, а очите им приличаха на мънички сребристи сачми, движеха се независимо едно от друго и се въртяха постоянно. Рейт ги разглеждаше с огромен интерес, те почувстваха погледа му и спряха, поглеждайки нагоре, към мястото, където седеше. Кимнаха му и го възнаградиха с приветливи жестове, на които Рейт се постара да отвърне подобаващо. Те го разглеждаха внимателно в продължение на няколко секунди с яркосребристите си очи, сетне отминаха.