Баоджиян не се забави нито миг в Голее. Веднага щом натовари фургоните със сандъци с лекарства и тинктури, чували с изсушени треви и сбръчкани плодове, той даде сигнал за потегляне и керванът се отправи на север. Баоджиян им каза, че предпочита да прекарат нощта в откритата степ, вместо да рискуват да бъдат изложени на прищевките и капризите на старите часки.
Степта беше пусто и затревено пасище, равно като тепсия. Изправен на покрива на техния фургон, Рейт можеше да оглежда с визоскопа на разстояние от двайсет мили наоколо и така пръв забеляза голяма група от зелени часки. Предупреди водача, който незабавно се разпореди да заемат кръгова формация и да обърнат оръдията към предполагаемата посока на нападение. Зелените часки ги наближиха, препускайки върху мускулестите си чудовища, и развяваха жълти и черни знамена на дългите си копия, които подчертаваха тяхната войнственост и агресивност.
— Току-що са слезли от север — обясни Траз на Рейт. — Това е значението на знамената. Натъпкали са се с шипеста риба и ангбат, от което кръвта им се сгъстява и разпалва, а те стават раздразнителни. Развеят ли жълтите и черните знамена дори хората емблеми предпочитат да си плюят на петите, вместо да влизат в битка.
Въпреки жълтите и черните знамена зелените войни предпочетоха да не нападат открито кервана, а вместо това спряха на около половин миля. Рейт ги разгледа през визоскопа и откри, че тези същества се различават коренно от старите часки. На височина достигаха два и половина метра, имаха масивни тела и яки крайници, а люспите им бяха добре очертани и притежаваха зеленикав, метален блясък. Лицата им бяха дребни с особено жесток и злобен изглед под изпъкналите скалпове. Бяха загърнати в груби кожени наметала, пристегнати отгоре с ремъци, от които стърчаха саби, бойни тояги и арбалети като тези, с които бяха въоръжени хората емблеми. Опасни създания, ако се срещнеш с тях в битка, помисли си Рейт. Възседнали яките си чудовища, те разглеждаха кервана около пет минути, после се обърнаха и препуснаха на изток.
Керванът се подреди в колона и продължи по пътя си. Траз остана изненадан от необичайното миролюбив на зелените часки.
— Когато носят жълти и черни знамена, те са като обезумели. Може би ще подготвят засада от другата страна на гората.
Баоджиян заподозря подобна стратегия и през следващите няколко дена изпращаше съгледвачите си напред. Нощем не се налагаше да вземат допълнителни предпазни мерки, тъй като в тъмното зелените часки ставаха апатични и се сгушваха един в друг, сумтяха и стенеха, в очакване да настъпи зората.
Пред тях се простираше Пера — последната спирка на кервана. Предавателят на Рейт определи разстояние от шейсет мили на запад до източника на основния сигнал. Той разпита водача на кервана, който го информира, че в тази посока се намира град на сините часки на име Дадиче.
— Избягвай ги на всяка цена, това са зли създания, лукави като старите часки и зли като зелените.
— Те не търгуват ли с хората?
— Напротив, търговията е доста оживена и дори Пера е нещо като главен център за обмен със сините часки, който се осъществява от кастата на превозвачите. Проблемът е, че само на тях е разрешено да влизат в Дадиче. От всички часки сините са ми най-противни. Старите часки може да не се държат дружелюбно, но те са по-скоро злонамерени, отколкото свирепи. Понякога, разбира се, крайният резултат е същият, както и при буря — той посочи скупчилите се на запад черни облаци, — ще те измокри не по-малко, отколкото ако цопнеш в морето.