Брантего изсумтя сърдито.
— Ако не ги убием, те ще ни видят сметката.
Без да отговори, Рейт обърна лампата към далечния край на тъмницата, но там имаше само мухлясала каменна стена. Не можа да разбере откъде се бе измъкнал пнумът, нито часкоидите бяха в състояние да дадат смислено обяснение.
— Появяваха се безшумни като дяволи, зяпаха ни, без да промълвят нито думичка. Дори вода отказваха да ни дадат!
— Странни създания — промърмори Рейт.
— Те са уродите на Тчай! — провикна се един часкоид, все още разтреперан от новопридобитата си свобода. — Трябва да бъдат прогонени от тази планета!
— Също както дирдирите, уонките и часките — рече засмяно Рейт.
— Не, не и часките. Ние сме часки, не знаеш ли?
— Вие сте хора.
— Не, ние сме часки в ларвен стадий, това е общоизвестен факт!
— Как не! — възкликна Рейт, внезапно завладян от гняв. — Махнете тези смешни фалшиви темета — той пристъпи напред и дръпна един от конусовидните скалпове. — Вие сте хора и нищо друго! Защо позволявате на часките да се възползват от вас?
Часкоидите млъкнаха, хвърляйки изплашени погледи към клетката, сякаш се бояха, че отново ще ги натикат там.
— Елате — нареди им глухо Рейт. — Да излезем навън.
Измина седмица. Тъй като нямаше какво друго да прави, Рейт се залови за работа. Избра група от най-интелигентните млади мъже и жени, които да обучи, за да могат те после да учат другите. Организира градска милиция, за чието командване назначи Баоджиян, доскорошния водач на керван. С помощта на Анахо и Тостиг, стария чергар, състави временен правилник. Налагаше се непрестанно да разяснява ползите от своите нововъведения, които пораждаха противоречиви реакции: интерес, опасения, презрителни подсмихвания, ентусиазъм, както и пълно неразбиране. Постепенно осъзна, че да управляваш, не значи само да издаваш заповеди, от него се очакваше да бъде едновременно навсякъде. И неизменно го измъчваше един въпрос: какво правят сега сините часки? Не можеше да повярва, че са изоставили с лека ръка плановете да го заловят. Без съмнение те щяха да пратят шпиони. Сигурно вече бяха в течение на промените в Пера и знаеха, че няма причини да бързат. Но рано или късно щяха да се опитат да го хванат. Не беше необходима кой знае каква предвидливост, за да осъзнае, че най-доброто решение е колкото се може по-скоро да напусне Пера. Но заради поредица от причини Рейт не бе склонен да избяга.
Часкоидите от тъмницата не изявиха желание да се върнат в Дадиче, Рейт предположи, че са бегълци и че часките ги преследват. Зелените часки също не им създаваха неприятности. Рейт не би могъл да нареди да ги убият, но пък общественото мнение бе против идеята да бъдат пуснати на свобода. Като компромис клетките останаха на площада, където съществата изпълняваха ролята на постоянен спектакъл за гражданите. Зелените часки не обръщаха внимание на зяпачите, извърнати постоянно на север, свързани телепатично — както твърдеше Анахо — със своята родна орда.
Единствената утеха на Рейт беше Цветето на Кат, макар че девойката го озадачаваше. Никога не успяваше да долови настроението й. По време на дългото пътуване с кервана тя бе меланхолична, сдържана, понякога високомерна. После бе станала нежна и обичлива, макар и на моменти разсеяна. Рейт я намираше за по-съблазнителна от всякога, пълна с несметен брой сладки изненади. Но меланхолията й упорстваше. Носталгия по дома, реши Рейт, вероятно мислите й бяха насочени непрестанно към Кат. Затрупан от нерешени задачи, той реши да отложи проблемите на Дерл за друг момент.
Не след дълго Рейт узна, че тримата часкоиди не са граждани на Дадиче, а са докарани от Сааба — град, който се намираше на юг. Една вечер в странноприемницата те се заеха да разясняват на Рейт безсмислието на неговата, както я нарекоха, „ексцентрична амбиция“.
— Караш ни да подражаваме на висшите раси, но от това няма да излезе нищо добро. Получовеците са неспособни да съществуват цивилизовано.
— Вие не знаете за какво говорите — сряза ги Рейт, изненадан от тяхната разпаленост.
— Разбира се, че знаем, нали сме часкоиди, ларви на сините часки? Кой ще го знае по-добре от нас?
— Всеки, който има поне бегла представа от биология.
Часкоидите махнаха презрително с ръце.
— Ти си само един получовек, който завижда на по-развита раса.
— Когато бях в Дадиче, присъствах на погребение, или както там го наричате. Видях как сините часки разтварят главата на починалия часкоид и поставят вътре дребна фигура на часк. Те ви разиграват, мамят ви, за да ви накарат да им служите. Не бих се учудил, ако дирдирите използват подобна схема спрямо дирдирхората, макар че не съм чувал последните да копнеят да се превърнат в своите господари — той погледна към далечния край на масата, където седеше Анахо. — Какво ще кажеш?