— Ако имате въпроси към мен, задайте ги тук. А после аз ще ви задам моите.
Сините часки дадоха знак на стражниците. Те пристъпиха напред, готови да заловят Рейт. Той отскочи и погледна към горните прозорци. От втория етаж се посипа дъжд от стрели, които се забиха в челата и вратовете на часкоидите. Но стрелите, насочени към сините часки, извиха настрани, отклонени от силово поле, и не причиниха никакви наранявания. Сините часки посегнаха към оръжията си, но преди да открият, огън, Рейт изпъна ръце и насочи енергоклетката. С едно бързо хоризонтално движение той изпепели главите и раменете на шестимата часки. Телата им, подтиквани от някакъв чудат рефлекс, подскочиха във въздуха, после се проснаха с глух тропот на земята, където останаха покрити с капчици разтопено сребро.
Настъпи тишина. Всички присъстващи бяха затаили дъх. Те местеха погледи между труповете и Рейт и после, като по нечута команда, се извърнаха едновременно към Дадиче.
— Какво ще правим сега? — промърмори Брантего. — Обречени сме. Ще нахранят с нас хищните си червени, цветя.
— Именно — кимна Рейт. — Освен ако не им попречим — той даде знак на Траз и двамата събраха оръжията и снаряжението на сините часки и часкоидите, след което Рейт нареди да отнесат и заровят труповете.
Рейт доближи въздухолета и се покатери. Приборите за управление — ръчки, педали и манипулаторни ръце — му бяха непознати. До него застана Анахо.
— Имаш ли представа как работи това нещо? — попита Рейт.
Анахо повдигна небрежно рамене.
— Разбира се. Старата дайднейска система.
Рейт погледна към задната част на въздухолета.
— Какви са тези тръби? Часкски енергийни оръжия?
— Позна. Остарели, разбира се, сравнени с оръжията на дирдирите.
— Какъв им е обсегът?
— Не е голям. Тези тръби са с малка мощност.
— Ами ако монтираме няколко пясъкострела на палубата? За подсилване на оръдейната мощ.
Анахо кимна отсечено.
— Грубо и недодялано, но ще свърши работа.
Следобедът на същия ден-два въздухолети описваха кръгове високо над Пера и се върнаха в Дадиче, без да се приземяват. На следващата сутрин колона фургони премина през Белбалската клисура, натоварени с двеста часкоиди и стотина офицери от сините часки. В небето бяха вдигнати четири въздухолета, въоръжени с оръдия.
Фургоните спряха на половин миля от Пера, войниците са разделиха на четири отряда, които приближиха града от различни страни, докато над тях кръжаха летящи платформи.
Рейт разпредели милицията на два отряда и ги прати да се прокрадват през руините към покрайнините на града, в западната и южната част, където да изчакат приближаването на часките сили.
Милицията остана в засада, докато часкоидите и сините часки, придвижвайки се бдително, проникнаха на стотина метра в града. После се появиха неочаквано и откриха огън с всички оръжия, с които разполагаха: арбалети, пясъкострели, пистолети от арсенала на Гохо и тези, които бяха взели от убитите часки.
Огънят бе съсредоточен върху сините часки и две трети от тях загинаха в първите пет минути, заедно с половината часкоиди. Останалите се сепнаха, после отстъпиха назад и побягнаха в откритата степ.
Въздухолетите използваха този момент да се спуснат ниско и да облеят руините със смъртоносните си лъчи. Войниците на Рейт побързаха да се върнат в укритията, а въздухолетите бяха принудени да се снижат още повече.
Внезапно в небето над града се издигна нов въздухолет — същият, който Рейт бе оборудвал с пясъкострели, а после бе скрил на пет минути полет в степта. Той се спусна безшумно над часките платформи… все по-ниско и по-ниско. Мъжете на пясъкострелите и лъчевите оръдия откриха огън. Четирите въздухолета паднаха като камъни. Корабът на Рейт прелетя над града и започна стрелба по наземните противникови сили, които атакуваха от север и изток, докато милицията ги посрещаше с огън от засада. Часките сили бяха принудени да отстъпят с тежки загуби. Измъчвани от постоянната стрелба от въздуха, те изоставиха своите формирования и побягнаха в пълно безредие през степта, преследвани от перанските войни.
12.
Рейт събра на съвещание своите заместници, които все още бяха екзалтирани от победата.
— Днес спечелихме само защото те ни подцениха — поде той. — Но все още могат да ни нападнат с превъзхождащи сили. Предполагам, че още тази вечер ще организират мощен военен отряд, в който ще включат всички наземни и въздушни части. И утре ще се върнат, за да ни накажат. Вие какво мислите?
Никой не беше на друго мнение.
— След като е ясно, че войната ще продължи, най-добре да вземем инициативата и да приготвим някои изненади на часките. Те се отнасят презрително към хората и ние бихме могли да се възползваме от това. Тъй като огневата ни мощ е ограничена, да я съсредоточим там, където ще ги заболи най-много.