— На Земята.
— Земята?
— Планетата на хората.
Анахо извърна глава и голото му безкосмено лице отрази объркването, което изпълваше душата му, сякаш току-що светът, който познаваше, се беше сринал до основи.
— Интересна концепция — подхвърли той през рамо.
Рейт надзърна мрачно във вътрешността на кораба, но там нямаше нищо интересно. След известно време се върна при другите, които тъкмо бяха получили доклад от отряда при градската порта. Били забелязани останките на сините часки, които се връщали в града, след като, изглежда, бяха успели да отбият набезите на зелените.
Двата взвода, пратени да патрулират из града, бяха напълно извън контрол и на тях повече не можеше да се разчита. Други два все още държаха площадката за излитане и приземяване и с тези при портала ставаха към стотина души.
Рейт даде заповед да подготвят засада. Опитаха се да придадат на портала сравнително нормален изглед. Трима мъже, облечени като часкоиди, надзъртаха от караулката.
Останките от отряда на часките доближиха портала. Тъй като не забелязаха нищо подозрително, те се приготвиха да влязат в града. Пясъкострели и лъчеви оръдия откриха огън едновременно, колоната спря, огъна се и се разпадна. Оцелелите бяха твърде зашеметени, за да оказват съпротива. Неколцина хукнаха назад към степта, преследвани от крещящи мъже с бели униформи, други се скупчиха като добичета, очакващи да бъдат изклани.
Тези на въздушните кораби бяха в по-добро положение. Веднага щом забелязаха засадата, те се издигнаха обратно в небето. Войниците на Рейт, незапознати с оръжията на сините часки, ги обстреляха хаотично и по-скоро от късмет, отколкото благодарение на някакво умение, свалиха четири платформи. Останалите описаха няколко кръга на голяма височина, след което се насочиха на юг, към Сааба, Дкекме и Аудск.
През целия следобед в града възникваха спорадични стълкновения, на местата, където перанската милиция се натъкваше на сини часки, твърдо решени да се отбраняват. Оцелелите — възрастни, женски или младенци — бяха избивани безпощадно; Рейт успя да се застъпи с известен успех за часкоидите и спаси всички, с изключение на тези в сиво-виолетовите униформи, които споделиха съдбата на своите господари.
Останалите часкоиди — мъже и жени — захвърлиха фалшивите си темета по нареждане на Рейт и се скупчиха, смълчани и настръхнали, в средата на централния булевард.
По залез-слънце милицията, изморена от кланетата и грабежите и натоварена с достатъчно плячка, се събра край градската порта. Тук запалиха огньове и се заеха да приготвят вечерята.
Рейт, който се смили над нещастните часкоиди, чийто свят само за един ден се бе сринал и изчезнал, се приближи до тяхната група. Жените тихо оплакваха мъртвите.
Един плещест мъжага попита с рязък глас:
— Какво смятате да правите с нас?
— Нищо — отвърна Рейт. — Избихме сините часки, защото те ни нападнаха. Вие сте хора, стига да не ни причинявате зло, и ние няма да ви сторим нищо лошо.
Часкоидът изръмжа.
— Вече го причинихте на доста от нас.
— Защото предпочетохте да се сражавате на страната на чуждоземци срещу хората, което е противоестествено.
Часкоидът се намръщи.
— Че какво противоестествено има в това? Ние сме часкоиди, първият стадий на един велик и тайнствен цикъл.
— Пълни глупости — сряза го Рейт. — Вие сте толкова часки, колкото дирдирхората приличат на дирдири. И едните и другите са човеци. Часките и дирдирите са ви поробили, отнели са правото ви на свободно съществуване. Дойде часът да узнаете цялата истина!
Часкоидите извърнаха един по един лица към него.
— Така че, доколкото зависи от мен — продължи Рейт, — можете да живеете както пожелаете. Дадиче е ваш — стига да не се завърнат сините часки.
— Какво искаш да кажеш? — попита с разтреперан глас часкоидът.
— Точно това, което чу. Утре се прибираме в Пера. Дадиче остава за вас.
— Това добре, но ако сините часки се върнат от Сааба, от Дкекме и Азизаудри, както най-вероятно ще направят?
— Избийте ги, прогонете ги! Дадиче вече е град на хора. И ако не вярвате, че сините часки са ви мамили, надзърнете в погребалния дом до стената. Казали са ви, че сте ларви и че малките часки се зараждат в мозъците ви. Идете и огледайте мозъците на мъртвите часкоиди. Няма да откриете зародиши — само човешки мозъци. След това, ако желаете, се върнете по домовете си. Единственият ми съвет е да свалите фалшивите скалпове. Ако ги носите, за нас няма да бъдете хора, а сини часки, и ще се отнасяме с вас, както подобава.
Рейт се върна в своя лагер. Часкоидите, които все още не можеха да повярват на думите му, потънаха безшумно в мрака и вероятно се разотидоха по домовете си.