— Аз съм Адам Рейт, но не смятам да плащам две хиляди и триста секвина. Така че можете да отмените резервациите.
— Що за глупави шегички са това? — попита ядосано боцманът. — Не обичам да се майтапят с мен.
— Аз пък не бих искал да прекося Драскадския океан по време на дъжд — заяви Рейт. — Ако искате да ви се плати неустойка, потърсете онези яоси.
— Безполезно усилие — изръмжа боцманът. — Какво пък, тъй да бъде. Щом не държите на лукса по време на пътуване, опитайте с „Варгаз“, който е на котва малко по-нататък. Отплава, само след ден за Кат и със сигурност ще се намерят места за вас.
— Благодаря за помощта — кимна Рейт и заедно със спътниците си се отправи към „Варгаз“ — късокорпусен, тумбест ког4 с издължен бушприт, видимо полегнал на една страна. Двете мачти в момента бяха оголени, докато екипажът пришиваше пресни кръпки на свалените на палубата платна.
Рейт огледа недоверчиво кога, сетне повдигна рамене и се качи на борда. В сянката на кърмовата кула двама мъже седяха на масичка, отрупана с документи, мастилница, печати, ленти и една голяма кана с вино. По-впечатляващият от двамата беше широкоплещест мъж, гол до кръста, ако не се броеше гъстото окосмяване, което скриваше гърдите му. Кожата му беше кафява, лицето — дребно и безизразно. Другият беше слаб, почти мършав и бе облечен с широка риза и жълта жилетка в цвета на кожата му. Дългите му мустаци бяха увиснали печално край ъгълчетата на устните, а в пояса му бе затъкнат ятаган. На пръв поглед двама изпечени бандюги, помисли си Рейт.
— Да, господине, какво желаете? — попита плещестият.
— Превоз до Кат с максимално възможен комфорт — заяви лаконично Рейт.
— Не бих се похвалил с кой знае какъв избор — мъжът се надигна лениво. — Ще ви покажа с какво разполагаме.
В края на краищата Рейт плати капаро за две малки каюти за Анахо и Илин-Илан и обща кабина за него и Траз. Помещенията не бяха нито проветриви, нито просторни или прекомерно чисти, но Рейт реши, че би могло да бъде и по-зле.
— Кога отплаваме? — попита той плещестия мъж.
— Утре по пладне заедно с отлива. За предпочитане е да се качите на борда преди обяд, тъй като корабът ми се движи по стриктен график.
Тримата поеха обратно по криволичещите улици на Коуд към хотела. Не откриха там нито Цветето на Кат, нито кавалера Дордолио. Двамата се прибраха късно следобед с паланкин, следвани от трима носачи, натоварени с вързопи. Дордолио скочи чевръсто и подаде ръка на Илин-Илан, сетне двамата влязоха тържествено в хотела, следвани от хамалите и главния носач на паланкина.
Илин-Илан бе облечена в елегантна рокля от тъмнозелена коприна с тъмносин корсаж. Очарователна малка шапчица от обсипана с кристали мрежа прихващаше косите й. Когато видя Рейт, тя се смути, спря и прошепна нещо на Дордолио. Кавалерът засука златистите си мустаци и пристъпи към масата, където седяха Рейт, Анахо и Траз.
— Всичко е наред — обяви той. — Запазих места за нашата група на борда на „Язилиса“, кораб с отлична репутация.
— Боя се, че сте си направили излишен труд — отвърна любезно Рейт. — Уредих нещата по друг начин.
Дордолио се изправи и го погледна недоволно.
— Трябваше първо да се консултирате с мен!
— Не виждам защо — заяви Рейт.
— С кой кораб ще плавате? — настоя да узнае Дордолио.
— С кога „Варгаз“.
— С „Варгаз“? Ба! Плаващ кокошарник. Не бих се качил за нищо на света на борда му.
— Няма да е необходимо, щом ще пътувате с „Язилиса“.
Дордолио подръпна мустаци.
— Принцеса Син нефрит също предпочита удобствата на „Язилиса“.
— Колко щедро от ваша страна — подсмихна се едва забележимо Рейт. — Да спонсорирате пътуването на толкова голяма група.
— Направих каквото ми беше по силите — призна Дордолио. — И тъй като вие отговаряте за финансирането на групата, боцманът ще ви предяви окончателната сметка.
— Съмнявам се — въздъхна Рейт. — Както одеве ви казах, вече сме запазили места на „Варгаз“.
Дордолио изсъска сприхаво през стиснатите си зъби.
— Това е нетърпимо.
Хамалите и носачът се приближиха плахо и се поклониха пред Рейт.
— Ще бъдете ли тъй добър да погасите своите задължения?
Рейт повдигна вежди. Нямаше ли предел нахалството на Дордолио?