Преди седем месеца само Конан се бе оказал единственият оцелял от една злополучна наказателна операция, която Крал Илдиз бе предприел срещу бунтовнически настроения сатрап на северен Туран, Мунтасем хан. Използувайки черна магия, сатрапът бе разбил войската, изпратена срещу него. Той беше, или поне така си мислеше че е сторил, унищожил вражеската армия, започвайки от аристократа генерал Бкра от Акиф, и свършвайки с най-нископоставения наемник пехотинец. Единственият оцелял бе младия Конан. Той бе оживял за да проникне в града Яралет, гърчещ се под управлението на побъркания от зла магия сатрап, и да донесе ужасна смърт на Мунтасем хан.
Завърнал се триумфално в Туранската столица Аграпур, Конан бе възнаграден с включване в този почетен ескорт. В началото трябваше да изтърпи подигравките на другарите си по съдба заради неумелата си езда и безразличието към стрелбата с лък. Насмешките скоро се прекратиха, след като другите гвардейци се научиха да не провокират замахванията на подобните на чук юмруци на Конан, а междувременно уменията му като ездач и стрелец видимо се подобряваха като резултат от много упражняване.
Разтърсен и пребит, цимериецът се надигна от земята за да продължи боя на крака. Ятаганите на враговете му разсичаха пелерината му и отвориха широки прорези в ризницата му. Те приникваха през кожената жилетка под ризницата и скоро Конан започна да кърви от многобройни повърхностни рани.
Но той продължаваше да се бие — зъбите му бяха оголени в злобна усмивка, очите му святкаха с вулканично синьо на почервянялото му лице в рамката на черната грива на косата му. Един след друг другарите му биваха съсичани, докато накрая само той и черният гигант Джума продължаваха да се бият един до друг. Кушитът ревеше, размахвайки дръжката на счупената си пика като тояга.
Изведнъж като чук, появил се в червената мъгла на обхваналата Конан ярост, която обвиваше мозъка му, тежък боздуган се стовари отстрани на островърхия му шлем, забивайки се в метала, изкривявайки го навътре в слепоочието му. Коленете му се подгънаха. Последното нещо, което чу бе острият, отчаян писък на принцесата, когато ниските, хилещи се войни я измъкнаха от покритата носилка на червения сняг, който сега покриваше хълма. И, забивайки лице в земята, той престана да възприема каквото и да е било.
2. Чашата на боговете
Хиляди червени дяволи блъскаха с нажежените су чукове по черепа на Конан, който звънтеше при всеки удар. Докато бавно изпълзяваше из черната безчувственост, Конан осъзна, че се полюшва на могъщото рамо на приятеля си Джума, който се ухили, виждайки го да се съвзема и му помогна да се изправи на крака. Макар главата му да го болеше адски, Конан установи, че има достатъчно сила да стои изправен. Учуден, той се огледа.
Само той, Джума и Зосара бяха оцелели. Останалите от ескорта, включително прислужницата на Зосара, убита от стрела, се бяха превърнали в храна за изпосталелите, сиви вълци на хирканските степи. Те се намираха на северния склон на Талакма, няколко километра южно от полесражението. Здрави, тъмнокожи войни, облечени в лакирана кожа, много от тях превързани, ги заобикаляха. Конан установи, че китките му са оковани и оковите са затворени от масивна желязна верига. Принцесата, облечена в копринена връхна дреха и панталони, бе също в окови, но нейните изглеждаха бяха много по-леки и изглеждаха направени от сребро.
И Джума бе в окови, а основното внимание на пленилите ги, бе концентрирано върху него. Те се бяха събрали около кушита, докосваха кожата му и след това гледаха пръстите си за да видят дали по тях е останала боя. Един дори намокри парцал в локва стопил се сняг и избърса с него ръката на Джума. Джума широко се усмихна и после се засмя на глас.
— Май никога не са виждали мъж като мен — каза той на Конан.
Командирът на победителите издаде отсечена команда. Принцесата бе напъхана обратно в носилката. На Конан и Джума, командирът каза на развален хиркански:
— Вие двамата! Ще ходите.