— Всъщност те не са тук, нали? — отвърна с въпрос Милърд. — С което искам да кажа, че умовете им несъмнено са някъде другаде.
— Сега вече се вкопчваш в сламки — отбеляза Ема. — Мисля, че стигна твърде далече.
— Изтърпете ме още малко — помоли той, докато кръстосваше развълнувано из стаята. — Сигурно не сте чували някога някой нормален да е влизал в примка?
— Не, защото това е невъзможно — отвърна Инок.
— Почти невъзможно — поправи го Милърд. — Не е никак лесно, нито приятно, но е ставало — веднъж. Незаконен експеримент, извършен от брата на мис Перигрин, струва ми се, в годината преди да обезумее и да основе групата на ренегатите, които после се превърнали в гадини.
— Тогава защо не съм чувал нищо за това? — попита Инок.
— Защото информацията е крайно противоречива и резултатите са били засекретени незабавно, за да не опита някой друг да повтори подобен опит. Във всеки случай се оказало, че можеш да вкараш нормален в примка, но трябва да стане със сила и само някой със силата на имбрин е в състояние да го направи. Тъй като нормалните нямат втора душа, те не са в състояние да се справят с парадоксите на времевата примка и мозъците им стават на желе. Превръщат се в кататонични, пръскащи слюнка зеленчуци в мига, в който влязат.
Известно време всички мълчахме, обмисляйки чутото. После Ема вдигна ръка към устата си и възкликна:
— Дявол го взел. Той е прав.
— Какво пък — въздъхна клоунът. — В такъв случай нещата са още по-лоши, отколкото ги мислехме.
Имах чувството, чу някой е изсмукал въздуха от стаята.
— Не съм сигурен, че те разбирам — погледна го Хорас.
— Той каза, че чудовищата са откраднали техните души! — извика Олив, изтича разплакана при Бронуин и се скри под палтото ѝ.
— Тези чудати не са изгубили способностите си — обясни Милърд. — Били са им отнети — извлечени заедно с душите им, с които после са били нахранени гладни. Това е позволило на гладните да еволюират до степен да могат да проникват в примките, благодарение на което са били осъществени и скорошните атаки над чудатия свят. Промяна, позволила на гадините да отвлекат още чудати, чиито души да измъкнат, с тях да нахранят нови гладни и така нататък, в един зловещ кръговрат.
— Значи те искат не само имбрините — прошепна Ема. — Но и нас — нашите души.
Хю бе спрял в долния край на леглото на мънкащия мъж и последната му оцеляла пчела бръмчеше гневно около него.
— Всички тези чудати деца, които отвлякоха през годините… затова ли са им били нужни? А си мислех, че са само храна за гладните. Но това… то кара злото да расте.
— А кой е казал, че не смятат да изтръгнат и душите на имбрините? — попита Инок.
Изведнъж всички потреперихме. Клоунът се обърна към Хорас и каза:
— Е, приятелче, сега как ти изглежда твоят най-добър сценарий?
— Не ме дразни — озъби се Хорас, — че хапя.
— Всички вън! — нареди сестрата. — С души или без души, тези хора са болни. Това не е място да се джафкате.
Изнизахме се безшумно от стаята.
— Добре, видяхме ужасното ви представление — обърна се Ема към клоуна и сгъваемия човек. — И както подобава, се ужасихме. А сега да чуем какво искате.
— Съвсем просто е — отвърна сгъваемият човек. — Искаме да останете и да се биете с нас.
— Просто държахме да ви покажем, че това е и във ваш интерес — добави клоунът. Той тупна Милърд по рамото. — Но приятелчето ви тук свърши по-добра работа, отколкото се надявахме.
— Да останем и да се бием за какво? — повдигна вежди Инок. — Имбрините вече не са в Лондон, мис Рен ни го каза.
— Забравете за Лондон! С Лондон е свършено — заяви клоунът. — Тук битката е приключила. Ние изгубихме. Веднага щом Рен спаси и последния чудат, който успее да избяга от своята примка, ще си съберем багажа и хващаме широкия свят — към други земи, други примки. Там някъде би трябвало да има оцелели — чудати като нас, готови да се борят.
— Ние ще създадем армия — заяви сгъваемият човек. — Истинска армия.
— Колкото до това да открием къде са имбрините — продължи клоунът, — то не е проблем. Ще заловим гадина и ще я изтезаваме, докато ни каже. Ще го накараме да ни посочи на „Атласа на дните“.
— Имате „Атлас на дните“? — зяпна Милърд.
— Имаме два. Ако си забравил, архивът на чудатите е на долния етаж.
— Това наистина е добра новина — развълнува се Милърд.
— Да се хване гадина е лесно на приказки, но трудно изпълнимо — посочи Ема. — И те, разбира се, лъжат. Всъщност, в това ги бива най-много.