Двете имбрини изглеждаха напълно изтощени, но мис Перигрин бе по-уморената от тях, виждах, че съпротивата ѝ отслабва. Човешката ѝ природа, изглежда, най-сетне надделяваше над птичата.
— Хайде, мис Рен! — извика Бронуин.
— Можете да го направите, мис Рен! — присъедини се Хорас. — Върнете ни я!
— Моля ви! — извика ни Алтея. — Нужна ни е абсолютна тишина.
След известно време мис Перигрин престана да се съпротивлява и остана да лежи на пода, разперила криле и поемайки мъчително въздух с неравномерно повдигане на перестите си гърди. Мис Рен вдигна ръце от птицата и приседна.
— Всеки момент ще се случи — обяви тя — и когато стане, не искам да се хвърлите да я прегръщате. Вашата имбрин ще е много объркана и държа първото лице, което види, и първият глас, който чуе, да са мои. Трябва да ѝ обясня какво се е случило. — Тя скръсти ръце на гърдите и продължи: — Върни се при нас, Алма. Хайде, сестрице. Върни се при нас.
Алтея скочи от масата и разгъна един чаршаф, който задържа пред мис Перигрин, за да я скрие от погледите ни. Когато имбрините се превръщат от птици в хора, те са голи — така щеше да ѝ осигури лично пространство.
Почакахме няколко задъхани секунди, докато иззад чаршафа долитаха странни звуци: шумно въздишане, пляскане на ръце и после мис Рен отскочи и се дръпна назад.
Изглеждаше изплашена — беше зяпнала с уста, също и Алтея. А след това мис Рен каза:
— Не, това не може да бъде.
Алтея се олюля и изпусна края на чаршафа. И там, на пода, ние съгледахме човешка форма, но не беше на жена.
Той беше гол, свит на топка, с гръб към нас. Започна да се размърдва, поизправи се и накрая стана.
— Това ли е мис Перигрин? — удиви се Олив. — Много е странна.
Очевидно не беше тя. Човекът пред нас нямаше каквото и да било сходство с мис Перигрин. Беше дребничък човечец с топчести колене, оплешивяваща глава и нос като гума за триене. Беше чисто гол и намазан от главата до петите с някакъв лепкав прозрачен гел. Докато мис Рен го гледаше ококорено и шареше с ръка, за да се подпре някъде, останалите деца, стъписани и ужасени, започнаха да викат:
— Кой си ти? Кой си? Какво направи с мис Перигрин?
Бавно, много бавно мъжът повдигна ръка и изтри очите си. После, за пръв път, ги отвори.
Зениците му бяха бели и незрящи.
Чух някой да пищи.
Сетне, съвсем спокойно, мъжът произнесе:
— Аз съм Каул. А вие вече сте мои пленници.
— Пленници! — повтори сгъваемият мъж през смях. — Какво иска да каже с това, че сме му пленници?
— Къде е мис Перигрин? — извика Ема на мис Рен. — Кой е този човек, какво сте направили с мис Перигрин?
Мис Рен, изглежда, бе изгубила способността си да говори.
И докато нашето объркване преминаваше в шок и гняв, ние обсипахме дребния човек с въпроси. Той ги изслуша с лека досада, застанал в центъра на стаята и закрил интимните си части с привидна свенливост.
— Ако ме оставите да говоря, ще ви обясня всичко — рече той.
— Къде е мис Перигрин?! — извика отново Ема, цялата разтреперана от гняв.
— Не се тревожете — отвърна Каул, — тя е задържана на сигурно място. Отвлякохме я преди няколко дни, на вашия остров.
— Значи птицата, която спасихме от подводницата — заговорих, — тя е била…
— Това бях аз — довърши мъжът.
— Невъзможно! — възрази мис Рен, която най-сетне си бе върнала гласа. — Гадините не могат да се преобразяват в птици!
— Това е вярно по принцип. Но виждате ли, Алма е моя сестра и макар да нямах късмета да наследя която и да било от дарбите ѝ за манипулиране на времето, споделям с нея най-безполезната ѝ способност — да се превръща в малка и зла хищна птица. Доста добре се справих, представяйки се за нея, нали? — Той се поклони леко. — Сега мога ли да ви помоля за панталони? Чувствам се неудобно така.
Молбата му бе пренебрегната. Усетих, че ми се вие свят. Припомних си как веднъж мис Перигрин ми бе разказвала, че има двама братя — всъщност ги бях виждал на снимка, когато всички са били под грижите на мис Авъсет. Сетне се върнах назад, към дните, прекарани в компанията на птицата, която смятахме, че е мис Перигрин, към всичко, което бяхме преживели и което бяхме видели. Клетката с мис Перигрин, която Голън бе хвърлил в океана — онази е била истинската, докато тази, която „спасихме“, е била с брат ѝ. Сега вече ужасните неща, които бе извършила мис Перигрин през тези дни, намираха своето обяснение — това изобщо не е била нашата директорка. Но въпреки това оставаха още милион въпроси.