— Да бе — изсумтя Ема. — Къде беше загрижеността ти, когато отмъкна душите на чудатите?
— Ах, да. Нашите трима пионери. Жертвата им беше необходима — всичко в името на прогреса, скъпи мои. Виждате ли, това, което се опитваме да постигнем, е да усъвършенстваме чудатия род.
— Каква шега — подхвърлих. — Вие не сте нищо друго, освен алчни за власт садисти!
— Зная, че сте живели под похлупак и образованието ви куца — подхвана Каул, — но вашите имбрини не са ли ви учили на човешка история? Ние, чудатите, някога сме били като богове, ходещи по тази земя! Гиганти, крале, най-великите управници! Но с вековете и хилядолетията сме преживели ужасен упадък. Омешали сме се с нормалните до такава степен, че чистотата на нашата необикновена кръв се е разредила почти до нула. И погледнете ни сега — колко сме деградирали само! Крием се в темпорални гета, боим се от хората, които сме управлявали, затворени сме в състояние на постоянно детство от тази конфедерация на интриганти — от тези жени! Не виждате ли докъде са ни довели? Не ви ли е срам? Имате ли представа от могъществото, което по право ни принадлежи? Не чувствате ли във вените си кръвта на великани? — За пръв път той изгуби самообладание и лицето му се зачерви. — Ние не се опитваме да унищожим чудатия свят — мъчим се да го спасим!
— Така ли било? — процеди ядно клоунът, доближи Каул и се изплю в лицето му. — Е, значи имате доста изкривен начин да го постигате.
Каул изтри храчката с опакото на ръката си.
— Зная, че е безсмислено да споря с вас. Имбрините ви тъпчат с лъжи и пропаганда от стотици години. Ето защо според мен най-добре е да ви вземем душите и да започнем отначало и на чисто.
Мис Рен се върна.
— Той казва истината — обяви тя. — Навън трябва да има поне петдесет войници. Всичките въоръжени.
— Ох, ох, ох — запъшка Бронуин. — Какво ще правим?
— Предайте се — отвърна Каул. — Не се съпротивлявайте.
— Няма значение колко има отвън — обади се Алтея. — Никога няма да могат да минат през леда.
Ледът! Бях го забравил. Намирахме се в крепост от лед!
— Това е вярно! — потвърди жизнерадостно Каул. — Тя е абсолютно права, не могат да влязат. Ето защо ще е много по-бързо и безболезнено, ако разтопите леда доброволно още сега, защото в противен случай ни предстои дълга, упорита и досадна обсада в продължение на седмици и месеци, през които хората ми ще са отвън, а ние ще останем вътре и тихо и кротко ще умираме от глад. Може би ще се откажете, когато гладът и отчаянието надделеят. А може би ще започнете да се изяждате един друг. И в двата случая, ако хората ми чакат прекалено дълго, те ще изтезават до смърт оцелелите, когато влязат, което неизбежно ще стане. Ако изберете дългия, бавен и мъчителен път, моля ви, заради малките деца, донесете ми панталони.
— Алтея, донеси на тоя тип някакви панталони! — нареди мис Рен. — Но при никакви обстоятелства не разтопявай леда!
— Да, госпожо — отвърна Алтея и излезе.
— А сега — продължи мис Рен, като се обърна към Каул. — Ето какво ще направим. Ти ще наредиш на хората си да ни осигурят безпрепятствено излизане от сградата, инак ще те убием. Уверявам те, че ако трябва да го направим, ще го направим, а после ще изхвърлим вмирисаното ти тяло на парчета през дупката. Сигурна съм, че твоите хора никак няма да харесат това, но после ще имаме достатъчно време да обмислим следващия си ход.
Каул повдигна рамене и рече:
— Ами добре.
— Наистина? — погледна го мис Рен.
— Мислех, че ще мога да ви изплаша — отвърна Каул. — Но ти си права, предпочитам да не ме убивате. Така че ме отведи при някоя от тези дупки в леда и ще извикам на хората си.
Алтея се върна с панталони, хвърли ги на Каул и той ги нахлузи. Мис Рен назначи Бронуин, клоуна и сгъваемия човек за пазачи на Каул и ги въоръжи със заострени висулки. Насочили оръжията си към гърба му, ние всички излязохме в коридора. Но веднага щом стигнахме тясната част преди заседателната зала, нещата се объркаха. Някой се спъна в матрак и падна, сетне чух боричкане в тъмнината. Ема запали пламък навреме, за да видим как Каул дърпа Алтея за косата, отдалечавайки се от нас. Тя риташе и махаше с ръце, но Каул бе опрял една от заострените висулки в гърлото ѝ и извика:
— Назад, инак ще я забия във вената!
Последвахме го на безопасна дистанция. Той издърпа съпротивляващата се Алтея в залата, качи я на масата и я притисна с ръка.
— Чуйте сега условията ми!
Но преди да успее да продължи, Алтея изби висулката от ръката му. Тя се завъртя във въздуха и падна с острата част право върху атласа на дните. Докато устата на Каул все още оформяше едно изненадано „О“, Алтея залепи ръка към предната част на панталона му и лицето му се изкриви от болка.