— Ние не знаем дали Лондон е техният дом.
Инок изпръхтя.
— Не захаросвай така нещата. Щом са успели да проникнат в затворническите примки и ги използват, за да задържат имбрини, можеш да заложиш меките си части, че държат в ръце и останалата част от града! Със сигурност ще гъмжи от тях, помнете ми думите. Ако не беше така, гадините никога нямаше да си правят труда да ни нападат в стария Кеърнхолм. Това е военна стратегия по учебник. По време на битка не се прицелваш първо в розовия палец на противника — пронизваш го право в сърцето!
— Моля те — изпъшка Хорас, — стига приказки за разбити примки и пронизани сърца. Плашиш малките!
— Не съм изплашена! — възрази Олив.
Хорас се сви. Някой прошепна думата „страхливец“.
— Престанете! — намеси се Ема. — Няма нищо лошо да си изплашен. Това означава, че приемате нещата, които ние предлагаме, много сериозно. Защото — да, ще бъде опасно. Да, шансовете ни за успех са незначителни. И дори да успеем да се доберем до Лондон, няма никаква гаранция, че ще съумеем да намерим имбрините, още по-малко да ги спасим. Най-вероятно ще приключим съществуването си в някоя килия в затвор на гадини или ще се разтворим в стомаха на гладен. Нали всички ме чухте?
Децата кимнаха мрачно в знак, че са я разбрали.
— И не захаросвам нищо, нали, Инок?
Той поклати глава.
— Ако опитаме това — продължи Ема, — напълно възможно е да изгубим мис Перигрин. Това е неоспоримо. Но ако не опитаме, ако не тръгнем, няма съмнение, че ще я изгубим. След като си изяснихме този въпрос, всеки от вас може да вземе решение да остане. — Имаше предвид Хорас и ние го знаехме. Той бе втренчил поглед в земята. — Можете да останете тук, където е безопасно, и по-късно, когато решим въпроса, ще дойдем да ви вземем. Няма нищо срамно в това.
— В името на лявата ми камера! — възкликна Хорас. — Ако се скрия сега, няма да мога да живея със себе си.
Дори Клеър отказа да бъде оставена.
— Прекарах осемдесет години от досадно хубави дни — заяви тя, надигайки се на лакът от сянката, където бе спала допреди малко. — Да остана тук, докато всички вие се забавлявате с нови приключения? В никакъв случай! — Но когато се опита да се изправи, тя установи, че не може, закашля се и легна отново, оплаквайки се, че се чувства замаяна. Макар че водата от мръсно пране, която изпи, бе свалила температурата донякъде, нямаше никакъв шанс да измине пътя до Лондон — нито днес, нито утре и със сигурност не навреме, за да помогне на мис Перигрин. Някой трябваше да остане, докато Клеър се възстановява.
Ема попита за доброволци. Олив вдигна ръка, но Бронуин ѝ каза да забрави — беше твърде малка. После самата Бронуин понечи да вдигне ръка, ала размисли. Призна, че се разкъсвала между желанието да пази Клеър и чувството ѝ за дълг към мис Перигрин.
Инок сръга Хорас.
— Какво ти става? — ядоса се той. — Ето го големия ти шанс да останеш тук!
— Искам да участвам в това приключение, наистина го искам — настоя Хорас. — Но ще ми се също така да доживея сто и петия си рожден ден, ако това изобщо е възможно. Обещайте ми, че няма да се опитваме да спасим целия проклет свят?
— Искаме само да спасим мис Перигрин — увери го Ема. — Но не давам гаранции за ничий рожден ден.
Хорас като че ли беше доволен от отговора и ръцете му останаха отпуснати до тялото.
— Някой друг? — попита Ема и се огледа.
— Няма нужда — обади се Клеър. — Мога да се справя и сама.
— Изключено — възрази Ема. — Ние, необикновените, не изоставяме своите.
Фиона бавно вдигна ръка. Досега мълчеше и почти бяхме забравили, че е с нас.
— Фи, ти не можеш! — завъртя глава Хю. Изглеждаше обиден, сякаш като изрази желание да остане, тя го отхвърляше. Фиона го погледна с големите си тъжни очи, но ръката ѝ остана да стърчи.
— Благодаря ти, Фиона — рече Ема. — Ако имаме късмет, ще се върнем при вас до няколко дни.
— По волята на птицата — обяви Бронуин.
— По волята на птицата — повториха като ехо останалите.
Следобедът се изнизваше и се преливаше във вечер. След час в животинската примка щеше да се възцари мрак и обратният път надолу из планината щеше да е прекалено опасен. Докато се подготвяхме за тръгване, животните любезно ни предоставиха запаси от прясна храна и пуловери, изплетени от вълната на чудата овца, за която Деирдре се закле, че притежавала още по-необикновени способности, макар че не можа да си спомни точно какви.
— Мисля, че беше непроницаема за огън — или може би за вода. Да, те никога не потъват във вода, като онези спасителни жилетки. Или може би — уф, не зная, но във всеки случай топлят!