Выбрать главу

— Ама това е невероятно! — възкликна Хорас и вдигна ръце. — Можеше да ни го кажеш по-рано — например още докато бяхме в менажерията и подготвяхме пътуването си!

— Щеше ли да има разлика, Хорас? — Той пое няколко пъти дъх от торбата. — Ако те бях изплашил тогава, щеше ли да оставиш мис Перигрин да изгуби човешката си същност?

— Разбира се, че не — отвърна Хорас. — Но трябваше да ни кажеш истината.

Милърд пусна торбата. Силата му се възвръщаше, а с нея и убедителността.

— Признавам, че поскрих малко от истинските опасности на наказателните примки. Но никога не съм мислел, че ще трябва да влезем в тях. Въпреки всички прокобни изказвания на кучето за Лондон бях сигурен, че ще открием поне една ненападната примка и с невредима имбрин в нея. И доколкото ни е известно, все още бихме могли! Откъде да сме сигурни, че са отвлекли всичките? Виждали ли сме ги със собствените си очи да го правят? Ами ако телефоните на имбрините просто са… разкачени?

— Всичките? — попита намусено Инок.

Дори неизменната оптимистка Олив поклати глава, чула това.

— Тогава какво предлагаш, Милърд? — попита Ема. — Да обиколим лондонските примки с надеждата да открием някого у дома? И какви са шансовете според теб тези, дето ни издирват, да са ги оставили без надзор?

— Мисля, че ще имаме по-големи шансове да преживеем нощта, ако я прекараме в игра на руска рулетка — рече Инок.

— Това, което казвам — оправда се Милърд, — е, че нямаме доказателство…

— Какви доказателства още ти трябват? — попита Ема. — Локви кръв? Купчина оскубана имбринска перушина? Мис Авъсет ни каза, че нападенията над примки са започнали още преди седмици. Мис Рен е била почти сигурна, че всички лондонски имбрини са били отвлечени — нима ти знаеш повече от мис Рен, която е имбрин? И стигаме до момента, когато нито един телефон на примка не отговаря. Така че, кажи ми, защо ходенето от примка на примка ще е нещо по-различно от самоубийствено опасна загуба на време?

— Чакай малко — това е! — възкликна Милърд. — Какво ще кажеш за мис Рен?

— Какво за нея? — попита Ема.

— Не помниш ли думите на кучето? Мис Рен е пристигнала в Лондон преди няколко дни, когато чула, че сестра ѝ е била отвлечена.

— Е?

— Ами ако е още тук?

— Тогава вероятно вече е в плен! — извика Инок.

— Ами ако не е? — В гласа на Милърд се долавяше надежда. — Тя би могла да помогне на мис Перигрин — а след това няма да ни се налага дори да доближаваме наказателните примки!

— И как предлагаш да я открием? — попита с изтънял от раздразнение глас Инок. — Да викаме името ѝ от покривите? Това не е Кеърнхолм, в този град живеят милиони!

— Гълъбите ѝ — рече Милърд.

— Я повтори?

— Чудатите гълъби на мис Рен са ѝ казали къде са отвели пленените имбрини. Щом те знаят къде са другите имбрини, би трябвало да знаят и къде е мис Рен. В края на краищата те са нейни.

— Ха! — възкликна Инок. — Ако в този град има нещо в по-голямо изобилие от невзрачни женици на средна възраст, това са ятата гълъби. Нима искаш да претърсим целия град заради едно специално ято?

— Изглежда ми малко налудничаво — съгласи се Ема. — Съжалявам, Мил, не виждам как може да стане.

— Значи имате късмет, че прекарах времето си във влака да изучавам „Приказките“ вместо да дърдоря глупости. Някой да ми подаде книгата!

Бронуин извади книгата от сандъка и му я връчи. Милърд я разтвори и запрелиства страниците.

— Вътре има много отговори, само трябва да се намерят — рече той, — стига да знаете къде да ги търсите. — Той спря на една страница и забоде пръст в нея. — Аха! — зарадва се и обърна бавно книгата да им покаже какво е открил.

Заглавието гласеше „Гълъбите на «Свети Павел»“.

— Господ да ме поживи! — възкликна Бронуин. — Възможно ли е това да са същите гълъби, за които говорим?

— Ако за тях е писано в „Приказките“, почти сигурно е, че са чудати гълъби — подчерта Милърд. — А колко ята от чудати гълъби може да има?

Олив плесна с ръчички и извика:

— Милърд, ти си гений!

— Благодаря ти, да, зная.

— Чакайте, обърках се — рекох. — Какво е „Свети Павел“?

— Дори аз зная отговора — рече Олив. — Катедралата! — Тя изтича до входа на уличката и посочи грамадния купол, издигащ се в далечината.

— Това е най-голямата и най-величествената катедрала в Лондон — обясни Милърд, — и ако интуицията не ме мами, трябва да е мястото, където гнездят гълъбите на мис Рен.

— Да се надяваме, че са си у дома — подхвърли Ема. — И че ще ни донесат добри новини. Защото напоследък е голяма суша.