Тя се доближи на няколко крачки от нас и вдигна свободната си ръка — вероятно се готвеше да стовари на главите ни това, което бе останало в стаята. Ако смятахме изобщо да предприемем нещо, сега бе моментът.
Скочих на крака, изпънал ръце напред, блъснах момичето и го съборих на пода. Натиснах с юмрук дланта ѝ, за да не може да щракне отново с пръсти. Тя пусна птицата и Ема я улови.
Сетне двамата с Ема скочихме и хукнахме към отворената врата. Хорас все още седеше замаян на пода.
— Ставай и бягай! — викна му Ема.
Спрях да дръпна Хорас за ръката, когато вратата се затръшна в лицето ми, а обгорелият скрин в другия край внезапно се издигна и прелетя през стаята. Единият му ръб се блъсна в главата ми, аз се завъртях и тупнах, събаряйки и Ема с мен.
Момичето бе завладяно от гняв и крещеше неистово. Бях сигурен, че ми остават броени секунди живот. И тогава Хорас скочи и извика с пълни гърди:
— Мелина Манон!
Момичето замръзна.
— Какво каза?
— Името ти е Мелина Манон — повтори той. — Родила си се в Люксембург през 1899 година. Дошла си да живееш с мис Тръш, когато си била на шестнайсет, и оттогава си все тук.
Хорас я бе заварил неподготвена. Тя се намръщи, после описа с ръката си дъга. Скринът, който едва не бе ме пратил в несвяст, литна през стаята и увисна над Хорас. Ако го пуснеше, щеше да го смачка.
— Виждам, че си си написал добре домашното — рече момичето, — но всяка гадина може да научи името ми и къде съм родена. За твое съжаление вече не намирам за интересни опитите ви да ме измамите.
И въпреки това не изглеждаше твърдо решена да го убие.
— Баща ти е бил банков чиновник — продължи Хорас припряно. — Майка ти била хубавица, но със силен дъх на лук, неприятно състояние, от което не е могла да се отърве през целия си живот.
Скринът над Хорас вибрираше. Момичето го гледаше, сключило вежди и вдигнало ръка във въздуха.
— Когато си била на седем, ужасно си искала да имаш арабски кон — не спираше Хорас. — Родителите ти не можели да си позволят едно толкова екстравагантно животно и вместо това ти купили магаренце. Нарекла си го Хабиб, което означава „обичан“. И наистина си го обичала.
Долната челюст на момичето увисна.
Хорас не млъкваше.
— Била си на тринайсет, когато си осъзнала, че можеш да въздействаш с ума си на предмети. Започнала си с дребни неща, хартиени листове и монети, после по-големи и по-големи. Но никога не си могла да вдигнеш с ума си Хабиб, защото дарбата ти не се разпростира върху живи същества. Когато родителите ти се местели на ново място, за известно време си губела способността си, защото всичко наоколо е било ново и непознато. Ала веднага щом си привиквала с нещата и си начертавала карта в главата си, си можела отново да местиш предмети в пределите на помещенията.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Мелина, ококорена в него.
— Защото те сънувах — отвърна Хорас. — Това е моята дарба.
— Боже мили — прошепна момичето, — ти наистина си чудат.
И скринът бавно се спусна на пода.
Пристъпвах несигурно от крак на крак и търках удареното от скрина място.
— Тече ти кръв! — извика Ема и скочи да огледа раната.
— Нищо ми няма, добре съм — отвърнах и се дръпнах. Усещането караше вътрешностите ми да се местят и ако тя ме докоснеше в такъв момент, можеше да затрудни възприемането, да прекъсне по някакъв начин развитието му.
— Съжалявам за раната — обади се Мелина Манон. — Мислех, че съм последната жива чудата!
— Има цяла група от такива като нас в другия край на кладенеца, в тунела с катакомбите — съобщи ѝ Ема.
— Наистина ли? — лицето на Мелина светна. — Значи все още има надежда!
— Имаше — поправи я Хорас. — Но току-що излетя през покрива.
— Какво… за Уинифред ли говориш? — Момичето пъхна два пръста в уста и свирна. Миг по-късно гълъбът се появи, прелетя през отвора и се приземи на рамото ѝ.
— Невероятно! — възкликна Хорас и плесна с ръце. — Как го правиш?
— Уини ми е приятелче — отвърна Мелина. — Опитомен е като домашна котка.
Изтрих кръвта от челото си с опакото на ръката и реших да не обръщам внимание на болката. Сега не беше време да се поддавам на слабости. Казах на момичето:
— Одеве спомена, че тук идвали гадини, преследващи гълъба.
Мелина кимна.
— Преди три нощи дойдоха заедно с техните сенчести чудовища. Обкръжиха мястото, плениха мис Тръш и половината пазачи, после подпалиха къщата. Аз се скрих на покрива. Оттогава гадините се връщат всеки ден на малки групи и се опитват да уловят Уинифред и приятелите му.