А колонията разцъфтявала, заемала все по-голяма площ и скоро край нея се оформил красив град, който нарекли Алтера. После, след още няколко години — тук Ори спря и се поправи: „Близо шест века земно време. Беше, мисля, Десетата година от Колонията. Тъкмо започнах да уча история, но татко и… и вие, преч Рамарен, често ми разказвахте за епохата преди Пътешествието…“ След първите няколкостотин години в колонията настъпили тежки времена. Малко деца се зачевали, още по-малко се раждали живи. Тук момчето отново направи пауза, въздъхна и накрая поясни: "Помня, веднъж ми разказвахте, че алтераните не знаят каква е причината. Смятали, че се крие в някакъв страничен и неизяснен ефект при оплождането. Тукашните Господари мислят, че става дума за несъвместимост между човешкия организъм и условията на чуждата планета. С помощта на генетично инженерство могат да се избегнат затрудненията при оплождането, но полученото потомство също ще бъде безплодно. Така или иначе, не зная каква е била съдбата на алтераните — тогава бях съвсем малко момче и за света научих от вашите разкази — помня, че понякога спорихте за селекция, за смесване с туземците… Както и да е, колонията почти била заплашена от пълно изчезване, когато малцината оцелели най-сетне успели да сключат съюз с местния уерилиански народ — теварите. Прекарали зимата заедно, а когато настъпил сезонът на пролетното размножаване открили, че тевари и алтерани могат да създават поколение. Достатъчно на брой, за да бъде създадена нова хибридна раса. Господарите тук смятат, че това е невъзможно. Но аз помня, че вие ми разказвахте за това. — Момчето го погледна обезпокоено и смутено.
— Ние потомци на тази раса ли сме?
— Вие сте потомък на Алтера Агат, същият, който превел колонията през Зимата на Десетата година. За Агат сме учили още в училище. Това е и вашето име, преч Рамарен — Агад от Чарен. Аз не съм от вашия род, но моята пра-прабаба била от семейството на Есми от Кио — това е алтеранско име. Разбира се в едно демократично общество като земното тези различия нямат съществено значение, нали? — Лицето на Ори отново придоби обезпокоен вид, очевидно в душата му се зараждаше някакъв конфликт. Фалк пое инициативата в свои ръце и се постара да го върне към историята на Уеръл, попълвайки с предположения и собствени разсъждения неясните места в разказа на момчето.
Новото смесено поколение, носещо белезите и на двете култури процъфтявало в годините след Десетата Зима. Населението на малките градчета рязко нараснало, скоро континентът бил пресечен от многобройни и оживени търговски пътища. След още няколко поколения вълната на културата достигнала далечните брегове на южния континент, където проблемите с оцеляването през зимата не били толкова тежки. Броят на населението растял, науката и техниката се развивали с бързи темпове, подкрепяни и насочвани в необходимата посока от Книгите на Алтера, корабната библиотека, чийто отпърво неразгадани тайнства се топели с всеки изминат ден, докато далечните потомци на колонистите възвръщали отдавна загубените знания. Поколения преди тях тези книги били грижливо пазени и препечатвани, а езикът, на който били написани — галактика — се предавал от баща на син като най-скъпа реликва. Настъпила златната епоха, първите летателни апарати излезли на орбита, достигнали луната и близките планети, долу на планетата се възцарило всеобщо благоденствие и тогава, със съвместното усилие на всички народности, бил построен първият звездолет.
Звездолетът, наречен „Алтера“, напуснал Уеръл осемнадесет и половина години след приземяването на първия земен кораб: хиляда и двеста години земно време. Екипажът му нямал представа какво ще завари на Земята. На Уеръл все още не били преоткрити принципите на ансибълната връзка, а радиосигнали не посмели да изпратят, за да не издадат местонахождението си на някой враждебен свят, завладян от Враговете, заплашвали някога Съюза. Единственият начин да се сдобият с достоверна информация оставал да се изпратят хора до там и обратно, хора, които да пресекат дългата нощ до древния дом на алтераните.