И с тези думи от Йеховския Завет изведнъж той си припомни, едновременно възбуден и объркан от видяното — яркото слънце, което блестеше над Сечището и вятъра, люлеещ клоните на надвисналите над терасата дървета. Значи не своето име бе дошъл тук да узнае, а името на слънцето, истинското име на слънцето.
8
Странната, невидима среща на Господарите на Земята бе приключила. На раздяла Абундибот се обърна към Фалк:
— Изборът е ваш: можете да си останете Фалк, наш гост на Земята, или да възвърнете истинското си наследство и да осъществите онова, за което е мечтал Агад Рамарен от Уеръл. Искахме да направите избора сам, след като узнаете цялата истина. Сега вече ще чакаме решението ви и бъдете уверен, че ще се съобразим с него. — Сетне заговори на Ори: — Хар Ори, покажете на своя роднина града и всичко, каквото пожелае. — След тези думи Абундибот отстъпи назад без да се обръща и изчезна в процепа в стената. Всичко това стана толкова неочаквано, че Фалк взе да се чуди, дали фигурата на неочаквания посетител не е била само някакво изображение, изключено след края на срещата. И още повече — дали това, което му бяха показали бе истински шинг, или само негова сянка или подобие.
— Знаеш ли някое място, където да поговорим насаме — или на открито? — попита той момчето. Чувстваше се подтиснат сред тези безбройни прозрачни стени, а и се питаше какви ще са размерите на привидната свобода, която му бяха дарили.
— Навсякъде, преч Рамарен. Отвън на улицата — ако желаете можем да вземем шейна. Освен това тук, в Двореца, има прекрасна градина.
— Да вървим в градината.
Ори го поведе по един празен, безкрайно дълъг и ярко озарен коридор, свърна в една странична врата и двамата се озоваха в тясно помещение. „В градината“ — произнесе гласно момчето. Вратата зад тях се затвори плътно, двамата постояха така известно време без да усещат каквото и да било движение, но когато вратата се разтвори наново, отвън беше градината. Тя също бе заобиколена от стъклена стена, но бе разположена върху покрива на сградата, защото светлините на града бяха далеч под тях; отгоре бе затворена от стъклен похлупак, над който сияеше луната. Въздухът гъмжеше от миниатюрни летящи светлини и сенки, от всички страни ги заобикаляха тропически шубраци обвити в лиани, носеше се тежкият аромат на разцъфнали цветове, а грамадните листа на дърветата спираха погледа едва на няколко крачки във всички посоки. Фалк се обърна изплашено за да провери дали вратата зад тях все още е отворена. Влажната, тежка, парфюмирана тишина го подтискаше и плашеше, за миг го завладя усещането, че вътре в тази тайнствена, неземна градина се е спотаила някаква зловеща заплаха, или намек за нещо безкрайно далечно и чуждо на света, който познаваше — цяла една планета от ухания и илюзии, от смъртоносни клопки и незнайни превъплъщения…
Докато крачеха между надвишаващите човешки бой цветя Ори бръкна в една кутийка на колана си и извади малка бяла тръбичка. После я пъхна в устата си и я засмука жадно. Фалк бе твърде погълнат от рязката промяна в обкръжаващата ги среда за да му обърне внимание, но момчето побърза да му обясни, донякъде засрамено:
— Това е парита, транквилизант — Господарите често го използват, притежава съвсем слабо стимулиращо въздействие върху мозъка. Ако желаете, мога да ви…
— Не, благодаря. Исках да те разпитам за някои неща. — Той спря, разколебан. Струваше му се, че трябва да избягва преките въпроси. Въпреки „Съвета“ и обясненията на Абундибот в него се бе загнездила мисълта, че всичко е било само една добре подготвена сцена — малка пиеска, каквито бе виждал на телепроекторите в библиотеката на Канзаския принц, или в Хейнския ментоскоп — старият обезумял крал Лир се скита из пометената от страхотната буря пустош. Най-странното от всичко бе усещането, че всичко това се разиграва не толкова заради него, колкото заради Ори. Не разбираше каква може да е причината, но увереността, че това, което му бе казал Абундибот целеше по-скоро да въздейства на момчето, продължаваше да расте.
Момчето, във всеки случай, вярваше на всичко. За него това не бе игра, нито пък действащите лица бяха актьори.
— Едно нещо не ми дава покой — заговори предпазливо Фалк. — Ти каза, че Уеръл се намира на около сто и тридесет или четиридесет светлинни години от Земята. Едва ли има чак толкова много звезди на такова разстояние.
— Господарите ми казаха, че в зоната между сто и тридесет и сто и четиридесет светлинни години има четири звезди с планети, една от които може да е и нашата. Но те са разположени в четири различни посоки и ако шингите решат да изпратят до всяка една свой кораб, ще минат най-малко хиляда и триста години, преди да получат резултат.