— Не, но ще ти свирна, ако видя.
— Много ти благодаря. А дали ще можеш да ми намериш и вряла вода?
Едик вече се беше обърнал напред и се беше върнал на мястото си в колоната, защото един от войниците беше погледнал към нас.
Веднъж Сталин отишъл на посещение в един кооператив до Москва — започна Коля с гласа, с който разказваше вицове. — Искал да провери как напредват с изпълнението на плана за петилетката. Обърнал се към един селянин и го попитал: „Кажи ми, другарю, как са картофите тази година?“ Селянинът отговорил: „Отлично, другарю Сталин. Ако ги натрупаме на една купчина, ще стигнат чак до Господ на небето.“ „Но Господ не съществува, другарю селянин.“ „Както и картофите, другарю Сталин.“
— Този е стар.
— Вицовете стават стари само когато са добри. Иначе кой щеше да продължава да ги разказва?
— Хора като теб, които нямат чувство за хумор?
— Какво да направя, като не се смееш? Момичетата се смеят, това е важното.
— Мислиш ли, че е била тя? — попитах го аз.
Той ме погледна озадачено, докато не видя, че гледам към Вика — днес тя вървеше отделно от нас, в началото на колоната.
— Естествено, че е била тя.
— Просто… Тя беше притисната до мен през цялата нощ. Когато заспах, главата й беше на рамото ми, а аз спя много леко…
— Това е най-близкото нещо до секс, което ти се е случвало. Видя ли? Слушай ме и ще сполучиш.
— …но тя някак си е успяла да се измъкне, да пропълзи между трийсет селяни в пълен мрак, да пререже гърлото на човека и да се върне? Без да събуди никого?
Коля кимна, без да откъсва поглед от Вика, която продължаваше да върви сама, да оглежда пътя и позициите на германските войници.
— Тя е талантлив убиец.
— Особено за студентка по астрономия.
— Ха. Не вярвай на всичко, което чуваш.
— Мислиш, че лъже?
— Не се съмнявам, че е била студентка. Точно оттам ги набират. Но помисли малко, лъвче — къде се е научила да стреля така, на лекциите по астрономия? Тя е от НКВД. Те имат агенти във всеки партизански отряд.
— Не можеш да си сигурен в това.
Той спря за няколко секунди, за да ритне с единия си ботуш по другия, така че да изчисти снега от подметката си, като ме държеше за рамото, за да пази равновесие.
— Не мога да съм сигурен в нищо. Може би и ти не се казваш Лев. Може би си най-великият любовник в историята на Русия. Но мога да обмисля фактите и да направя обосновано предположение. Партизаните са бойци, които действат на местна почва. Точно затова са толкова ефективни — защото познават терена по-добре, отколкото германците някога ще го опознаят. Имат приятели в района, роднини и други хора, които могат да им дават храна и да ги прибират да пренощуват при тях. А сега ми кажи на какво разстояние сме от Архангелск?
— Не знам.
— И аз не знам. Седем-осемстотин километра? Сигурно границата с Германия е по-близо. Мислиш ли, че местните партизани просто са решили да се доверят на някакво момиче, което се е появило отникъде? Не, тя е била изпратена при тях.
Вика продължаваше да гази през снега пред нас, натъпкала ръцете си дълбоко в джобовете на гащеризона. Погледната в гръб, приличаше на дванайсетгодишно момче, облечено с откраднатата униформа на някой механик.
— Чудя се дали има цици — каза Коля.
Тази грубост ме подразни, макар че и аз се бях питал същото. Беше невъзможно да се прецени какво тяло имаше под възголемия гащеризон, но ми се струваше, че беше тънка като стръкче трева.
Той забеляза изражението ми и се усмихна.
— Обидих ли те? Извинявай. Ти наистина я харесваш, нали?
— Не знам.
— Повече няма да говоря така за нея. Ще ми простиш ли?
— Можеш да си говориш за нея както си искаш.
— Не, не. Вече разбирам всичко. Но слушай, тя няма да е лесна за хващане.
— Пак ли ще ми даваш съвети от измислената си книга?
— Просто ме изслушай. Шегувай се колкото си искаш, но аз наистина знам за тези неща повече от теб. Предполагам, че е била малко влюбена в онзи Корсаков. А той беше по-корав мъж от теб, така че не можеш да я впечатлиш с това колко си корав.
— Не е била влюбена в него.
— Само малко.
— Никога не съм си мислил, че ще я впечатля с това колко съм корав. Да не мислиш, че съм толкова глупав?
— В такъв случай въпросът е с какво тогава ще я впечатлиш?
Коля потъна в дълго мълчание, като присвиваше очи, а на челото му се образуваха дълбоки бръчки, докато обмисляше качествата ми. Но преди да се сети за някое от тях, зад нас се разнесоха викове и когато се обърнахме, войниците ни махаха да се отдръпнем от пътя. Покрай нас премина конвой от бронирани камиони „Мерцедес“ с каросерии, покрити с брезент, които транспортираха провизии и амуниции към фронтовата линия. Стояхме и ги гледахме в продължение на пет минути, но конвоят продължаваше да се точи покрай нас, сякаш нямаше край. Германците със сигурност нямаха намерение да впечатляват военнопленниците си, но аз бях впечатлен. Ограниченията на горивото в Питер означаваха, че рядко ми се случваше да видя повече от четири или пет превозни средства в движение на ден. А вече бях преброил четирийсет хибридни камиона — имаха гуми на предните колела и танкови вериги отзад, тривърхи звезди на радиаторните решетки и черни кръстове с бял кант отзад на каросериите.