Неизбежността на смъртта не ме изплаши толкова, колкото би трябвало. Страхувах се твърде отдавна; бях прекалено изтощен и твърде гладен, за да почувствам нещо със силата, която заслужаваше. Но ако страхът ми беше намалял, това не беше защото смелостта ми се беше увеличила. Тялото ми беше толкова отслабнало, толкова уморено, че краката ми трепереха от усилието да стоя прав. Не можех да събера сили да се тревожа за нищо, включително и за съдбата на Лев Бениов.
Вика най-сетне свали кепето си от заешка кожа и го стисна в ръце. Абендрот пресуши половината от съдържанието на чашата си на една глътка, сви устни и кимна.
— Ще бъдеш хубава, когато ти порасне косата. Сега вече всичко е наяве, нали така?
Той се обърна към Коля:
— Кажи ми нещо. Говориш немски доста добре, а не можеш да четеш на руски?
— Винаги ме заболява главата, когато се опитам да чета.
— Разбира се. А ти… — той се обърна към мен — ти си един от най-добрите шахматисти в Ленинград, но също не можеш да четеш? Това е странна комбинация, не мислиш ли? Повечето шахматисти, които познавам, са съвсем грамотни.
Отворих уста, като се надявах от нея да потекат лъжи със същата лекота, с която това се случваше от устата на Коля, но Абендрот вдигна едната си ръка и поклати глава.
— Не си прави труда. Минали сте изпита на Кюфер добре, аз уважавам това. Оцелели сте. Но аз не съм глупак. Единият от вас е евреин, който се преструва, че не е такъв; другата е момиче, която се преструва на момче; и всички, предполагам, се преструвате на неграмотни. И въпреки вниманието на нашата бдителна планинска пехота и лично на уважавания оберщурмфюрер Кюфер, всички тези измами са останали незабелязани. Но в крайна сметка вие пожелахте да се срещнем, за да играем шах. Пожелахте да бъдете забелязани от мен. Това е много необяснимо. Вие не сте глупави, това е ясно, в противен случай вече щяхте да бъдете мъртви. Нали не очаквате наистина да ви пусна, ако спечелите тази игра? А и тази дузина яйца… дузината яйца е най-необяснимият елемент от цялото уравнение.
— Давам си сметка, че нямате власт да ни пуснете — каза Коля. — Но си помислих, че ако моят приятел спечели играта, може би ще е възможно да кажете една добра дума на началниците си…
— Разбира се, че имам власт да ви пусна. Въпросът не е в… аха — Абендрот посочи към Коля и кимна, като едва не се усмихна. — Много добре. Много умно от твоя страна. Да подразним суетата на германеца. Да, нищо чудно, че Кюфер толкова те е харесал. Обясни ми това за яйцата.
— Не съм ял яйце от август. Ние постоянно си говорим за храната, която ни липсва, и аз просто не можех да си избия от главата мисълта за пържени яйца. През целия ден, докато газех през снега, не можех да мисля за нищо друго.
Абендрот потропа с пръсти по масата.
— Добре, нека да видим какво имаме тук. Вие тримата сте доказани лъжци. Измислили сте някаква съмнителна история, така че да се сдобиете с правото на частна аудиенция…
Той хвърли поглед към войниците си и сви рамене:
— Донякъде частна аудиенция със старши офицер от прословутата Айнзацгрупе А. Очевидно разполагате с някаква информация, която искате да изтъргувате.
За момент настъпи тишина, после Коля каза:
— Не схващам.
— Мисля, че схващаш. Може би знаете кои от военнопленниците са болшевики или сте чули плановете за движението на Червената армия. Не можете да ни предадете тази информация пред останалите руснаци, така че си уреждате тази среща. Уверявам ви, че подобни неща се случват много често. Вашите сънародници явно нямат търпение да предадат другаря Сталин.
— Ние не сме предатели — каза Коля. — По една случайност това момче е много добър шахматист. Чух, че вие също играете шах. И видях възможност в това.
— Точно на този отговор се надявах — каза Абендрот и се усмихна.
Той пресуши остатъка от чашата си с шнапс и наля остатъка от бутилката в нея, като я вдигна срещу светлината, за да погледне алкохола.
— Боже мой, това е истината. Седем години в дъбова бъчва…
Той отпи нова глътка, но този път малка и търпелива, защото не искаше да стигне твърде бързо до края на последната чаша. След като помълча, за да се наслади на шнапса, той тихо каза няколко думи на немски. Един от войниците насочи своята карабина „МР40“ към нас, докато другият пристъпи напред и се зае да ме претърсва.
Когато бяхме в кошарата, ножът ми се струваше надеждно скрит, но докато стоях там и войникът ме претърсваше, не можех да мисля за нищо друго освен за твърдия кожен калъф, който се забиваше в кожата на крака ми. Той претърси джобовете на старото палто на баща ми, провери под мишниците ми, под колана и надолу по краката. После зарови пръсти в ботушите ми и страхът ми се върна, приел формата на мълния от чист ужас, сякаш искаше да ми се подиграе за безразличието, което бях изпитвал преди пет минути. Опитах се да дишам нормално и да запазя спокойно изражение на лицето си. Войникът опипа пищялите ми, не намери нищо и продължи с Коля.