Осем хода след началото на партията двамата с щурмбанфюрера започнахме да си разменяме фигури. Аз му взех една пешка; той ми взе един кон. Аз му взех един офицер; той ми взе една пешка. В края на тази размяна силите ни все още бяха поравно, но дъската се беше отворила и аз смятах, че моята позиция беше по-добра.
— Цигулари и шахматисти, а?
Преди се страхувах да го гледам, но сега го погледнах крадешком, докато анализираше положението на дъската. Отблизо можех да видя тъмните, подути полумесеци под лешниковите му очи. Имаше силна, квадратна челюст — погледната в профил, все едно очертаваше главна буква „L“. Той забеляза, че го гледам, и вдигна масивния си череп, за да отвърне на погледа ми. Аз бързо сведох очи към дъската.
— Твоята раса — поясни той. — Въпреки всичко останало от вас излизат прекрасни цигулари и шахматисти.
Прибрах царицата си и в продължение на следващите дванайсет хода и двамата прегрупирахме силите си, като отбягвахме директния сблъсък. И двамата направихме рокада, за да защитим царете си, докато се подготвяхме за следващата битка, събирахме фигурите си в центъра на дъската и се опитвахме да завладеем най-добрата територия. На двайсет и първия ход едва не се хванах в един елегантен малък капан, който ми беше подготвил той. Вече се канех да му открадна една незащитена пешка, когато си дадох сметка какво беше планирал германецът. Върнах офицера си и преместих царицата, за да й осигуря по-добър ъгъл за атака.
— Жалко — каза Абендрот. — Това щеше да е красива малка маневра.
Погледнах към другия край на масата и видях, че Коля и Вика не откъсват поглед от мен. Планът за действие така и не беше изказан с думи, но вече ми се струваше очевиден. Размърдах крак в ботуша си и усетих как калъфът на ножа на мъртвия пилот се забива в глезена ми. Колко бързо можех да измъкна острието? Струваше ми се невъзможно да успея да извадя ножа и да прережа гърлото на Абендрот, преди войниците да ме застрелят на място. А дори да ги нямаше войниците, които го защитаваха, Абендрот ми се струваше прекалено силен, за да го убия. Когато бях малък, бях гледал един атлет в цирка, който имаше ръце като тези на щурмбанфюрера — беше завързал на възел един гаечен ключ от дебела стомана и тъй като аз имах рожден ден, ми го беше подарил. С години пазих този усукан гаечен ключ, показвах го на приятелите си в „Киров“ и се хвалех как цирковият атлет ми беше разрошил косата и беше намигнал на майка ми. Един ден го потърсих, но не можах да го намеря; подозирах, че Олег Антоколски ми го беше откраднал, но така и не се сдобих с доказателства за това.
От идеята да извадя нож срещу толкова едър човек ме обхващаше паника, така че аз спрях да мисля за това и в продължение на няколко минути се съсредоточих върху играта. Няколко хода по-късно видях възможност за размяна на конете. Позицията ми беше малко неудобна, така че го принудих да направим размяната. Абендрот въздъхна, когато ми взе фигурата.
Не биваше да позволявам това.
— Добър ход! — провикна се Коля от другия край на масата.
Обърнах се и видях, че и двамата с Вика продължават да ме гледат, така че бързо се наведох обратно към дъската.
Как така бях избран за убиец? Нима Коля вече не ме познаваше? Абендрот трябваше да умре, не се съмнявах в това — и аз исках той да умре още откакто бях чул историята за Зоя.
Без никакво съмнение този човек беше убил хиляди мъже, жени и деца, докато беше следвал настъплението на Вермахта през цяла Европа. От Берлин го награждаваха с лъскави медали за това, че беше екзекутирал евреите, комунистите и партизаните от окупираните държави. Той беше мой враг. Но сега, когато го гледах от другата страна на шахматната дъска, докато въртеше венчалната си халка и мислеше за следващия си ход, аз не вярвах, че съм в състояние да го убия наистина.
Калъфът на ножа се забиваше в глезена ми. Щурмбанфюрерът седеше срещу мен, а яката на куртката му се забиваше в една синя вена отстрани на широкия му врат. Коля и Вика седяха в другия край на масата и чакаха да направя нещо. Като се има предвид колко ме разсейваха всички тези неща, аз успявах да играя прилично. Колкото и да беше безсмислен изходът от тази партия, за мен играта имаше значение.