— Да — съгласи се Виерна. — Те са просто мъже. Глупави са, винаги им убягват важните подробности.
— Дризт и Дайнин бяха извън дома — добави Бриса. — Извън града. В патрула им имаше представители на всеки по-влиятелен дом в Мензоберанзан, на всеки, който би дръзнал да ни нападне!
Въпреки че огънят в очите на Малис още бушуваше, добрата логика на дъщеря й успя да я поуспокои.
— Доведете ми ги, когато се завърнат в Мензоберанзан — нареди матроната на Виерна и Мая. — А ти — обърна се тя към Бриса, — повикай Ризен и Закнафейн. Цялото семейство трябва да присъства, за да разберем каквото ни е нужно!
— А братовчедите, войниците? — попита Бриса. — Някой по-далечен роднина може би знае кои са враговете ни.
— Да ги съберем и тях? — предложи с развълнуван глас Виерна. — Да съберем целия клан, цялата жива сила на дома До’Урден?
— Не — отвърна матроната. — Никакви братовчеди и войници. Не вярвам да са замесени в това. Ако някой от знатната част на дома не знаеше отговора, йоклолата щеше да ни го каже. Унижих се да задам въпрос, чийто отговор съм могла да знам, чийто отговор е известен на някой от членовете на моето семейство — тя скръцна със зъби и изсъска: — Не ми е приятно да се унижавам!
Малко по-късно, Дризт и Дайнин се прибраха в дома До’Урден, изтощени и доволни, че патрулът е вече зад гърба им. Едва бяха преминали през входа и тъкмо свиваха по широкия коридор, отвеждащ до стаите им, когато срещнаха Закнафейн.
— О, героят се е завърнал — отбеляза той, гледайки към Дризт.
Младият До’Урден долови сарказъм в думите на стария си учител.
— Изпълнихме успешно задачите си — каза Дайнин, засегнат от пропуска на Закнафейн — той бе забравил да го поздрави. — Аз бях начело на…
— Знам за битката — увери го Повелителят на меча. — В града не спират да говорят за нея. Сега ни остави, първи сине. Аз и брат ти трябва да изясним нещо.
— Ще си тръгна, когато аз реша! — изръмжа мрачният войн.
— Искам да говоря с Дризт насаме, така че изчезвай — ядоса се Зак.
Дайнин направи нещо неразумно — посегна към меча си. Но преди да го извади, Закнафейн го бе зашлевил два пъти, с другата си ръка бе извадил кама и я бе опрял в гърлото на първия син.
Дризт ги наблюдаваше със смаян поглед — беше убеден, че Закнафейн ще убие Дайнин, ако не си тръгне.
— Изчезвай — повтори Повелителят на меча, — ако ти е мил животът.
Дайнин вдигна ръце и бавно се отдръпна.
— Матрона Малис ще научи за това! — предупреди той.
— Сам ще й кажа — подигра му се Зак. — Да не мислиш, че ще се разтревожи за теб, глупак такъв? Според твоята майка, мъжете се борят за издигане в собствената си йерархия. Така че, тръгвай, първи сине. И не се връщай, докато нямаш смелост да се биеш с мен.
— Ела, братко — обърна се Дайнин към Дризт.
— Имаме работа — напомни му Закнафейн.
Дризт ги погледна — първо единия, после другия мрачен елф — смаян от желанието им да се убият взаимно.
— Ще остана — реши той. — Наистина трябва да уредим нещо с Повелителя на меча.
— Ти решаваш, герой — изсъска Дайнин, завъртя се на пета и демонстративно напусна коридора.
— Спечели си враг — отбеляза Дризт.
— Имам много — засмя се Закнафейн. — Ще си спечеля още, преди да е ударил последния ми час! Но, както и да е. Брат ти, твоят по-голям брат, ти завижда. Ти трябва да внимаваш, не аз.
— А теб мрази съвсем искрено.
— Да. И какво ще спечели от смъртта ми — нищо — отвърна Повелителят на меча. — Не съм заплаха за Дайнин, но ти… — той не довърши мисълта си.
— С какво мога да го заплашвам? — запротестира Дризт. — Той няма нищо, което да желая.
— Разполага с власт — обясни Закнафейн. — Сега е първи син, но невинаги е бил такъв.
— Убил е брат ми, когото не познавах — Налфейн.
— Ти знаеш? Е, предполагам Дайнин подозира, че и втория син ще последва примера му, за да стане първи син на дома До’Урден.
— Престани — изръмжа Дризт, уморен от целия този глупав стремеж за издигане. „Но колко добре го познаваш, Закнафейн. Колко мрачни елфа си убил, за да заемеш поста си на Повелител на меча в дома До’Урден?“ — помисли си младежът.
— Земен дух — промълви Зак и тихо подсвирна. — Това е страшно могъщ враг, а ти си го победил — той се поклони ниско и Дризт усети подигравката в този жест. — Какво ще последва, а война? Може би демон? Или полубог? Наистина няма нищо, което да те…