25
Повелителите на меча
Огънят в казана избълва кълба дим и съществото отново се изправи зад Малис, провесвайки ужасните си пипала през раменете на матроната-майка.
— Безсрамници! — изсъска йоклолата. — Пак ли имате наглостта да ме викате?
Върховните жрици уплашени се огледаха наоколо. Знаеха, че този път могъщото създание не си играеше с тях; прислужницата наистина беше много ядосана.
— Домът До’Урден си спечели благоволението на Кралицата на Паяците. Да, това е така — отговори създанието на още незададените им въпроси. — Но това не може да разсее обидата, която наскоро нанесохте на Лот. Матрона Малис До’Урден, не си мисли, че всичко ти е простено!
Колко нищожна и уязвима се почувства Малис! Силата й бледнееше пред лицето на гнева на това същество — личната прислужница на Лот.
— Обида? — събра смелост и прошепна матроната. — Как сме посрамили Кралицата на Паяците? С какво?
Смехът на йоклолата изригна в кълбо от пламъци, паяци се разлетяха навсякъде, но върховните жрици не помръднаха от местата си. Те приеха огъня и пълзящите гадини като изкупление за част от прегрешенията си.
— Казах ти преди, матрона Малис До’Урден — изръмжа съществото с провисналата си уста, — ще ти го кажа и сега, но за последен път. Кралицата на Паяците не отговаря на въпроси, чиито отговори са вече известни!
Прислужницата изчезна в една силна експлозия от енергия, която повали четирите жрици от дома До’Урден на земята.
Първа се свести Бриса. Тя бързо изтича към казана, загаси последните пламъци на огъня и по този начин затвори портала към Бездната — родното измерение на йоклолата.
— Кой? — изкрещя Мадис, възвърнала могъществото си на матрона-майка. — Кой в това семейство е предизвикал гнева на Лот?
Изведнъж тя отново се почувства жалка. Беше започнала да разбира скрития смисъл в предупреждението на прислужницата. Домът До’Урден се готвеше за война с едно от най-влиятелните семейства. Без благоразположението на Лот семейството й нямаше да оцелее лесно.
— Трябва да открием виновника — нареди Малис на дъщерите си, убедена, че те не са сторили нищо нередно.
И трите бяха върховни жрици. Ако някоя от тях беше прегрешила спрямо Кралицата на Паяците, призованата йоклола щеше я накаже веднага. Това създание можеше да срине до основи дома До’Урден, при това съвсем само.
Бриса извади змийския камшик от колана си.
— Ще разбера кой е бил! — обеща тя.
— Не! — каза матроната. — Не бива да разгласяваме, че търсим някого. Независимо дали е войник или член на дома ни, виновникът е обигран и издържа на болка. Не можем да разчитаме, че мъченията, на които ще го подложим, ще изтръгнат признание от устните му. Не и когато е знаел какво върши и какви ще бъдат последствията. Трябва веднага да разберем какво е разгневило Лот и да накажем престъпника. Кралицата на Паяците трябва да е на наша страна!
— Но тогава как ще разберем кой е той? — попита най-голямата дъщеря и с неохота прибра камшика си.
— Виерна. Мая. Оставете ни — нареди майка им. — Не казвайте на никого за тези разкрития. Не издавайте с нищо намерения ни.
Двете дъщери се поклониха и побързаха да излязат от стаята, недоволни, но примиряващи се с второстепенните си роли в това начинание.
— Първо ще потърсим — каза Малис на Бриса. — Ще видим дали ще открием виновника от разстояние.
Върховната жрица разбра какво имаше предвид матроната.
— Гадателската купа — каза тя и се втурна от преддверието в параклиса на дома До’Урден. Безценният предмет стоеше до централния олтар и представляваше голяма златна купа, обкована с черни перли. С треперещи ръце Бриса я вдигна, положи я върху олтара и бръкна в най-святото от многото й отделения. Там се държеше един от най-ценните предмети на дома До’Урден — величествен бокал от черен оникс.
В този момент Малис се присъедини към Бриса и взе бокала от ръцете й. После отиде до извора при входа на параклиса и потопи предмета в лепкавата течност; загреба от нечестивата вода на своята религия.
— Спайдере аухт икор вен — изпя матроната.
За да завърши ритуала, тя се върна до олтара и изсипа съдържанието на бокала в златната купа.
Малис и Бриса зачакаха да видят какво ще се случи.