— Детеубиец! — крещеше той и предизвикваше Дризт.
Той не знаеше, че младият До’Урден е открил как да спечели предимство с тази маневра.
Младежът съсредоточи цялата си ярост и всички разочарования, които бе трупал през годините в своя крак, а вниманието си — върху Закнафейн и самодоволното му изражение върху престорената му, кръвожадна усмивка.
Дризт вдигна крака си между дръжките на мечовете и изля целия си гняв в един-единствен ритник между очите на Повелителя на меча.
Носът на Зак изхрущя и се сплеска. Очите му щяха да изскочат, а кръвта обля хлътналите му бузи. Мрачният елф знаеше, че ще падне, че само след миг лукавият войн ще е върху него и ще е спечелил надмощие, което той нямаше да може да надмогне.
— Ами ти, Закнафейн До’Урден? — чу той далечния глас на Дризт. — И аз съм чувал за подвизите ти, Повелителю на меча в дома До’Урден! И колко много обичаш да убиваш!
Гласът се приближаваше заедно с втория син, заедно с възраждащия се гняв, който копнееше да върне Зак в битката.
— Чувал съм, че убийството лесно ти се удава! — каза с насмешка Дризт. — Убийството на жрици и: на други мрачни елфи! Толкова ли много ти харесва? — младежът завърши въпроса с двоен удар на ятаганите си, с атака, предназначена да убие Зак, да убие демона, обладал и двама им.
Но Повелителят на меча се бе свестил напълно и мразеше себе си, колкото и Дризт. В последния момент той вдигна мечовете си и ги кръстоса светкавично, отблъсквайки оръжията на младия До’Урден. После на свой ред изрита Дризт. Ударът му не беше толкова силен, заради легналото положение, в което се намираше, но бе попаднал достатъчно точно в слабините на втория син.
Дъхът му секна изведнъж; младежът се завъртя и се отдалечи. Макар да бе още замаян, Закнафейн бе започнал да се изправя; Дризт го видя и се опита да възвърне самообладанието си.
— Нима толкова ти харесва? — успя да попита пак.
— Харесва? — повтори Повелителят на меча.
— Доставя ли ти удоволствие? — сбърчи лицето си младежът.
— Удовлетворение! — поправи го Зак. — Убивам. Да, убивам.
— Ти учиш другите да убиват!
— Да убиват мрачни елфи! — изрева Закнафейн, приготвил оръжията си за бой, отново застанал срещу младия До’Урден — беше решил да изчака той да предприеме следващия ход.
Думите на Повелителя отново объркаха Дризт. Кой беше този мрачен елф, който стоеше пред него?
— Да не мислиш, че майка ти щеше да ме остави жив, ако не изпълнявах пъклените й планове? — изрева той.
Вторият син не можа да го разбере.
— Тя ме мрази — каза малко по-спокойно Зак, след като видя объркването на младежа. — Презира ме заради това, което знам.
Дризт повдигна въпросително вежди.
— Толкова ли си сляп, че не виждаш злото, което те заобикаля? — изкрещя му в лицето Повелителят на меча. — Или те е погълнало, както и всички останали, в смъртоносната си ярост, която наричаме наш живот?
— Яростта, която е завладяла и теб? — отвърна младият До’Урден, само че този път не звучеше толкова уверен в думите си. Ако беше разбрал правилно казаното от стария си учител, ако Зак беше убил тези покварени елфи само заради омразата си към тях, то Дризт можеше да го обвинява още повече за неговата страхливост.
— Не ме е завладяла никаква ярост — отвърна Повелителят на меча. — Опитвам се да живея толкова добре, колкото мога. Оцелявам в един свят, към който не принадлежа, който не желая.
Страданието в думите му и сведеният поглед докоснаха съкровена струна в сърцето на Дризт — Закнафейн признаваше своята слабост.
— Убивам — продължи той. — Убивам мрачни елфи, за да служа на матрона Малис, за да успокоя гнева и безсилието, които чувствам дълбоко в душата си. Когато чуя детските писъци…
Зак погледна към младия До’Урден. Изведнъж се спусна срещу него като побеснял, сякаш яростта му се бе върнала десетократно.
Дризт се опита да вдигне ятаганите си, но Повелителят изби единия от тях — запрати го в средата на залата, а другия отблъсна настрана. Вторият син несигурно започна да пристъпва назад, Закнафейн се втурна към него, докато не го притисна в стената с върха на своя меч. От гърлото на младия До’Урден се стече капка кръв.
— Детето е живо! — прошепна той. — Кълна се, не съм го убил!