— Труповете не се бият — презрително се ухили Алтън ДеВир.
— С мен ще взема още един До’Урден. Повелителят на меча. Домът Хюнет ще има голямо предимство, ако Дризт и Закнафейн…
— Млъкни! — изкрещя Масой. — Котката си е моя! Не ми трябват сделки с някакъв жалък До’Урден! Ти си мъртъв, глупако! И Повелителят на меча ще те последва — само че в гроба!
— Гуенивар е свободна! — изрева Дризт.
Ятаганите се озоваха в ръцете му. Досега не беше се сражавал с магьосник, нито пък с двама, но си спомняше болката от предишни срещи с магията. Масой бе започнал да прави заклинания, но по-сериозният му противник беше Алтън, застанал надалеч и насочил жезъла си към него.
Дризт не знаеше как да постъпи, когато се случи нещо: облак дим погълна магьосника Хюнет, развали заклинанието му и го повали на земята.
Това беше Гуенивар.
Младият До’Урден не можеше да стигне до Алтън — обезобразеният магьосник беше далече и щеше да го изпревари с жезъла си — но разстоянието не беше голямо за здравите мускули на пантерата. Котката зае позиция, намести задните си крака, отблъсна се и скочи във въздуха.
Алтън използва магическия жезъл, за да спре навреме отмъщението на Гуенивар и се прицели в нея. Силна мълния изгори гърдите на пантерата, ала не беше достатъчна, за да спре свирепото животно. Замаяна, но без да се предава, котката се нахвърли върху безликия магьосник и заедно с тялото му се претърколи от другата страна на сталагмита.
Блясъкът на мълнията заслепи и Дризт, но това не му попречи да се втурне след Масой и да се надява, че пантерата е оцеляла след удара. Елфът се затича към едно сталагмитено възвишение, заобиколи го и се озова срещу младия Хюнет, който правеше ново заклинание. Мрачният войн не се забави, веднага се сниши и с насочени напред ятагани се спусна към своя противник.
Дризт мина право през него — през образа на Масой — блъсна се силно в скалата и се претърколи настрана в опит да избегне атаката, която неминуемо щеше да последва.
Този път магьосникът щеше да улучи целта си. Застанал на трийсет фута разстояние от фалшивия си образ, Масой изстреля залп от енергийни снаряди към младия До’Урден. Мълниите безпогрешно следваха посоката на движенията му и накрая се разбиха в тялото на елфа, наранявайки не само кожата му.
Но Дризт се пребори с непоносимата болка и се изправи. Вече знаеше кой е истинският Масой и нямаше намерение да го изпуска от погледа си.
С кама в ръката магьосникът наблюдаваше тихото приближаване на мрачния войн.
Вторият син на До’Урден не можеше да проумее. Защо този фокусник не подготвяше новото си заклинание? От падането раната в рамото на Дризт се бе отворила, а магическите снаряди бяха улучили едната му страна и единия крак. Нараняванията на мрачния войн не бяха сериозни и глупавият Хюнет нямаше шанс да го победи в истинска схватка.
Съвсем невъзмутим, извадил камата си, магьосникът стоеше пред Дризт и се усмихваше злокобно.
Легнал по очи върху студения камък, Алтън усети топлината на собствената си кръв, стичаща се покрай разтопените кухини, в които някога се намираха очите му, а котката беше застанала на върха на сталагмита и още не се беше съвзела напълно от удара на мълнията.
Безликият магьосник събра сили и вдигна жезъла, за да я уцели повторно… но скъпоценният предмет беше счупен.
Обезумял от ужас, Алтън намери другата половина от него и я задържа пред невярващите си очи. Дори не забеляза Гуенивар, която се готвеше за скок.
Краищата на магическата пръчка засветиха — в предмета се надигаше могъща сила, която смая ДеВир.
— Не може да бъде — прошепна той.
Пантерата се хвърли върху него и точно в този момент счупеният жезъл избухна в ръцете на Алтън ДеВир.
Огнената експлозия проехтя в тишината на Мензоберанзан; по източната стена на голямото подземие се посипаха скални отломки, а Дризт и Масой бяха повалени от ударната вълна.
— Сега Гуенивар не принадлежи на никого — засмя се презрително Масой и запрати статуетката в земята.
— И няма жив ДеВир, който да желае унищожението на До’Урден — изръмжа в отговор Дризт, а гневът му не допусна да го обземе отчаяние. Масой беше причината за помрачението в душата му и войнът се хвърли като обезумял срещу отвратителния магьосник.
Миг преди да го достигне, младият Хюнет щракна с пръсти и изчезна. Дризт отчаяно започна да сече празния въздух пред себе си и изрева: