— Спри! — извика Мая от ъгъла на стаята.
Връзката й с нейния брат бе рязко прекъсната и това можеше да означава само едно:
— Налфейн е мъртъв — обяви тя. — Бебето вече не е третият син на дома.
Виерна изгледа сестра си в недоумение. В същия момент, в който Мая бе почувствала смъртта на своя брат, Виерна, свързана с Дайнин, бе усетила силно Емоционално вълнение. Възбуда? Тя вдигна и допря деликатния си пръст до стиснатите си устни — чудеше се дали Дайнин е извършил успешно убийството.
Бриса все още желаеше да принесе бебето в жертва и държеше паякът-кама над гърдите на малкото.
— Обещахме третия син на Кралицата на Паяците — предупреди ги Мая. — Вече е сторено.
— Но не в жертвоприношение — спореше Бриса.
Виерна нерешително сви рамене.
— Ако Лот е приела Налфейн, значи обещанието е изпълнено. Кралицата на Паяците може да се разгневи, ако й принесем още един син.
— Но ако не й дадем Дризт може да стане и по-лошо! — продължаваше да настоява най-голямата сестра.
— Тогава довърши започнатото — каза Мая.
Бриса отново вдигна камата и възобнови ритуала.
— Задръж ръката си! — заповяда матрона Малис като се изправи, подпирайки се на стола. — Лот е задоволена. Спечелихме победата. А сега, приветствайте своя брат, най-новият член на дома До’Урден.
— Някакъв си мъж — изкоментира с отвращение Бриса и сб отдръпна от идола и бебето.
— Следващия път ще се справим по-добре — изкиска се Малис, макар да се съмняваше, че ще има следващ път. Наближаваше краят на петото й столетие, а мрачните елфи, дори и младите, не бяха особено плодовити. Бриса се бе родила, когато матроната бе едва на сто години. През следващите четири века, Малис се бе сдобила само с пет деца. Дори Дризт се бе появил на бял свят доста неочаквано и майката вече не се надяваше, че ще може отново да зачене.
— Стига съм се чудила — прошепна на себе си Малис. — Толкова вода има да изтече…
Тя отново се отпусна в стола си и потъна в неспокоен, макар и ужасяващо приятен сън — сънят на величието.
Закнафейн премина през централния стълб на дома ДеВир с наметало в ръка, а мечът и камшикът му бяха втъкнати удобно в неговия колан. Наоколо се чуваха битки, които бързо заглъхваха. Домът До’Урден бе извоювал победата си, десетият дом бе превзел четвъртия и единственото нещо, което оставаше, бе да се премахнат очевидците и да се унищожи всичко, което свидетелства за станалото. Една групичка от по-низши жрици се придвижваше напред, за да се погрижи за ранените войници на До’Урден и да съживи умрелите, за да могат телата им да напуснат местопрестъплението. Тези тела, които не можеха да бъдат изцелени, щяха да бъдат възкресени в дома До’Урден и върнати на служба.
Жриците обикаляха от стая в стая, а редиците от зомбита зад тях се множаха. Закнафейн изтръпна от отвращение и извърна поглед от тях.
Колкото и противна да беше тази маса, дори тя не можеше да се сравни със следващата група. Две жрици водеха армия от войници по коридорите на дома и търсеха посредством детекция скривалищата на оцелелите членове на ДеВир. Една от тях спря на няколко крачки от Закнафейн. Очите й бяха обърнати навътре, сякаш усещаше вълните на собствената си магия. Жрицата държеше пръстите си изпънати напред и така изследваше малък периметър, сякаш със смразяваща кръвта пръчка за откриване на вода, търсеща елфическа плът.
— Там! — заяви тя и посочи към един участък в основата на стената.
Войниците се втурнаха към него като глутница прегладнели вълци и разбиха тайната врата. Вътре, в малка кабинка, се бяха сгушили децата на ДеВир. Те бяха от знатно потекло, не бяха от простолюдието, и съответно не можеха да ги изведат от дома живи.
Закнафейн ускори крачка, за да не става свидетел на това събитие, но съвсем ясно чу писъците на безпомощните деца, разкъсани от ненаситните войници. Повелителят на меча вече тичаше по коридора. Спусна се към един завой и едва не налетя на Дайнин и Ризен.
— Налфейн е мъртъв — безчувствено отбеляза Ризен.
Зак погледна подозрително към по-младия син на До’Урден.
— Убих войникът на ДеВир, извършил престъплението — увери го Дайнин без дори да скрие самодоволната си усмивка.
Закнафейн бе на този свят от близо четири столетия и не беше безразличен към начина, по който действаха амбициозните представители на неговата раса. Принцовете-братя се бяха придвижвали отзад, а между тях и врага имаше цяла армия войни на До’Урден. Дори и да бяха срещнали мрачен елф от вражеския дом, повечето такива оцелели войници на ДеВир се бяха присъединили към войските им. Зак се съмняваше, че някой от двамата братя изобщо бе станал свидетел на военните действия срещу ДеВир.