— Само една върховна жрица има правото да се докосва до свещените предмети — припомни им тя, а гласът й звучеше заплашително.
Тя се повъртя надменно наоколо, после бръкна в свещеното ковчеже и извади от там една червена свещ, изгорена наполовина. Жриците закриха очите си и Малис положи ръка върху лицето на бебето, за да го предпази, докато Бриса запалваше свещта. Тя загоря с малко пламъче, но за очите на мрачните елфи светлината му беше повече от ослепителна.
— Дай я насам — каза матроната, след като нагоди очите си към светлината.
Бриса свещта към Дризт, а Малис постепенно отдалечаваше ръката й.
— Не плаче — отбеляза най-голямата дъщеря, изумена от факта, че бебето така спокойно понася тази заслепяваща до болка светлина.
— Пак са лилави — прошепна матроната, без да обръща внимание на приказките на дъщеря си. — И в двата спектъра очите на детето са лилави.
Виерна ахна, когато отново погледна малкото си братче и поразителните лилави ириси на очите му.
— Той е твой брат — напомни й матроната като чу звука, който бе издала дъщеря й — беше като намек, за това, което може да се случи. — Когато порасне и този поглед отново ти въздейства така, помни с цената на живота си, че той е твой брат.
Виерна се извърна и за малко да каже нещо, за което щеше да съжалява. Малис използваше почти всички мъже-войни на Дома До’Урден и не само тях — имаше още много други от различни домове, които изкусителната майка успяваше да привлече. Това бе станало почти традиция в Мензоберанзан. Коя беше тя тогава, че да раздава поучения как да се пази добро и благоразумно поведение. Виерна прехапа устни. Надяваше се върховните жрици да не са прочели мислите й.
В този град да си мислиш такива неща за една матрона, независимо дали са истина или не, означаваше само едно — сигурна и мъчителна смърт.
Майката присви очи и Виерна се уплаши, че са проникнали в мислите й.
— Твой е — ти трябва да се грижиш за него — каза и Малис.
— Но Мая е по-млада от мен — запротестира средната сестра. — Ако се обучавам добре, ще ми останат само няколко години, за да стана върховна жрица.
— Или пък никога няма да станеш — строго й напомни матроната. — Заведи детето в параклиса. Закърми го със словото и го научи на всичко, което трябва да знае един принц, докато изпълнява задълженията си на прислужник в дома До’Урден.
— Аз ще се заема с него — предложи Бриса и несъзнателно посегна към камшика си. — За мен ще бъде такова удоволствие да покажа на един мъж къде е мястото му в нашия свят.
— Ти си върховна жрица. Имаш много по-важни задължения от обучението на една мъжка рожба. Детето е твое, Виерна — обърна се тя към другата си дъщеря, — не ме разочаровай! Това, което ще предадеш на Дризт, ще затвърди твоите собствени разбирания за начина ни на живот. Това „упражнение“ в гледането на деца като майка ще ти помогне да станеш върховна жрица — матроната я остави да помисли малко, да види задълженията си откъм положителната им страна, а после отново я заплаши:
— Може и да ти помогне, а може и да те унищожи!
Виерна въздъхна, но предпочете да си замълчи. Задачата, с която я бе натоварила матрона Малис, щеше да я лиши от свободно време поне за десет години. А тя сякаш не се виждаше в такава светлина — да прекара с детето с лилавите очи цяло десетилетие. Но и другият вариант — да предизвика гнева на собствената си майка — не беше за предпочитане.
Алтън изплю още едно парченце лепкава паяжина от устата си.
— Ти си просто едно момче — чирак — замънка той. — Защо го…?
— Убих ли? — продължи мисълта му Масой. — Във всеки случай, не за да те избавя от него, ако на това си се надявал — той се изплю върху трупа на Безликия. — Я ме погледни, принц от шестия дом — слуга, чистач на този противен…
— Хюнет — прекъсна го Алтън. — Домът Хюнет е шестият дом.
Младият мрачен елф допря пръст до устните си.
— Чакай малко — саркастичната му усмивка се разширяваше. — Предполагам, сега, след като ДеВир бяха пометени от лицето на земята, ние сме петият дом.
— Все още не са! — изрева Алтън.
— Нима? — Масой сложи пръста си на спусъка на арбалета.
Алтън се заплете още по-навътре в паяжината. Да бъдеш убит от учител е едно, но унижението от това да бъдеш убит от едно момче е…
— Май трябва да съм ти благодарен — призна му чиракът. — От седмица планирам да го убия.