Беше хюндай, разбира се — не бях виждала друг модел от много години, — но ако се съдеше по номера, от съвсем нова серия. Зачудих се какво прави в града. Кой тук би купил нови таксита?
Мразех се, че си задавам този въпрос; искаше ми се да повярвам, че някой все пак е съхранил достатъчно гордост, за да осигури на града нови машини през последните няколко години от живота му. Исках да го повярвам, но не можех. Нощният град отиваше в ада и всички го знаехме.
Освен ако някой не знаеше нещо друго.
През целия си живот съм чувала най-различни планове за спасяване на града — да се издигне купол, да се заровим под земята, да изрежем целия кратер и да го пренесем от другата страна на планетата. Те всички имаха една обща черта: липсата на желаещ да ги финансира. Нощният град печелеше пари, но не толкова много пари.
Освен това всички знаеха, че тъкмо причудливото разположение е онова, което привлича туристите — вятърът, тъмнината, нощното небе с неговите комети почти всяка година и светлината на Ета Кас Б, озаряваща всичко в бледочервено. Наличието на подходяща за дишане атмосфера на една планета, която се състои предимно от голи скали и камънаци и е толкова млада, че на места по повърхността ѝ все още има локви разтопена лава. Ако поставим върху града купол или го преместим под земята, какво ще остане за туристите? На дневната страна няма мрак, не можеш да видиш звездите — нито една.
Що се отнася до миньорите, те за нищо на света не биха излезли на светло. Ако трябва да ходят в покрит с купол и озарен от светлина град, по-добре да си построят техен град, на тъмната страна.
Оставаше третата възможност — да изкопаят целия кратер и да го преместят от другата страна. Напълно изпълнимо, но помислете си за цената! Да не говорим за подробностите: например че целият град ще трябва да бъде евакуиран по време на процеса или че да копаеш под кратер означава да се доближиш опасно до долните слоеве на кората и да отвориш най-големия шибан вулкан, който някога е съществувал на Епиметей, което едва ли ще повлияе добре върху дългосрочната стабилност на планетата. Епиметей е крехка планета. Ударът, довел до създаването на този кратер, не е пробил кората и не е отворил път на магмата, но според специалистите бил на косъм от това.
Въпреки че тези планове изникват отново и отново и непрекъснато се обсъждат, резултатът винаги е един и същ.
Нощният град не струва толкова. Цената ще е много по-висока от възможната печалба.
Щом градът не заслужава да бъде спасен, не би трябвало да привлича и нови инвестиции. Всичко в Нощния град би трябвало да се смята за краткосрочно.
В такъв случай защо някой купуваше нови таксита и ги докарваше тук от други планети?
И кой купуваше имоти в Западния край?
Дали имаше някаква връзка? Или си измислях съзвездия от случайни звезди?
— Ей, такси — подхвърлих. — Ти си ново, нали?
— Да, г’ — отвърна таксито. — Започнах работа преди двеста и седем часа.
— За кого работиш?
— Собственост съм на „Светкавичен транспорт Киао“, г’.
Знаех ги, те са в бизнеса, отпреди да съм се родила. Старата госпожа Киао сигурно е ужасно остаряла, помислих си. Навремето започнала работа в КМК, спестила малко пари, купила едно старо такси и го преоборудвала така, че да е подходящо за епиметейските условия. Когато за първи път съм различила светлинните в нощното небе, тя вече е притежавала десетина машини, да не говорим за антигравите-куриери и всякакви други хвъркати приспособления.
Реших, че няма нищо лошо в това да попитам направо: в най-лошия случай нямаше да получа никакъв отговор, а в най-добрия щях да си спестя сума ти въпроси.
— Защо „Светкавичен транспорт Киао“ ще влага пари в ново оборудване? Доколкото знам, местната икономика не е от процъфтяващите.
— О, не, г’, съжалявам, но грешите — отвърна с бърз и извинителен глас таксито. — Напоследък градът преживява истински подем. Да, всички знаем, че няма да е за дълго, но точно сега туризмът е в апогея си, защото хората искат да посетят Нощния град, докато още могат. Туристическите компании стартираха голяма кампания на Прометей, приканват хората да дойдат тук, преди да настъпи зората. Изненадан съм, че не сте чули за това.
Аз също бях изненадана. Никой не го бе споменавал. Вярно, че отдавна вече не работех в Надкапана и не се срещах с туристи, нито пък те посещаваха „Луи“. Всъщност може би щях да разбера нещо, ако темата бе изникнала в разговорите ми със Себастиан, тъй като той живее в Капана, но просто не бе ставало дума за това. Може би той предполагаше, че вече зная.