Аз обаче не знаех нищо. Бях толкова обсебена от мисълта, че животът, който познавам, ще се промени, че въобще не се замислях за това какво може да смятат по въпроса хората от други планети. За мен червеното сияние на хоризонта бе знак за назряващата катастрофа, която в никакъв случай не бих искала да видя.
Напълно оправдано, след като ставаше дума за моя свят.
За отегчените богаташи от Прометей или други екзотични местенца сиянието на изток е просто още едно малко развлечение, допълнителна тръпка, поредното напомняне за смъртта. Те могат да идват тук, да профукват купища пари в казината и да зяпат настъпването на бавната смъртоносна зора с ясната мисъл, че когато удари съдбовният час, ще са на топло и сигурно у дома.
За да могат години след това да се хвалят на чашка с приятели, че са били в Нощния град през последните му дни, и да си навличат завистта на не толкова щастливите си събеседници.
Думите на таксито ми помогнаха да осъзная всичко това с необичайна яснота — беше като изблик на информация по високоскоростен кабел, право от сърцето на огромна база данни Туризмът нямаше да замре — напротив, очакваше го невиждан възход, който щеше да продължава да расте, колкото по-опасна ставаше светлината. Този процес вероятно бе започнал преди години, дори без публична кампания, но просто бе останал встрани от вниманието ми.
Толкова по въпроса за моята предприемчивост. Била съм твърде заета да гоня съпрузи измамници и програми-бегълци, за да забележа една тъй важна икономическа промяна. Нищо чудно, че никой не говори за това — прекалено е очевидно, за да се подлага на обсъждане.
— Значи вашата фирма се нуждае от повече коли, за да може да посреща нарасналия туристически приток?
— Точно така, г’, абсолютно сте права.
Кимнах и се облегнах назад, втренчих се в червената плюшена тапицерия на тавана и се мъчех да си обясня какво може да означава това за места като Западния край.
Естествено зората там бе най-близо, което подсказваше, че ще има пазар за туристи — но какъв по-точно?
Достатъчен, за да се купуват нови сгради, това ясно — но точно в самия Западен край? Струваше ли туристическата търговия няколкостотин мегакредита?
И дали е необходимо да притежаваш целия Западен край, за да печелиш от нея?
Едва ли. Улиците са отворени за всички.
Който и да бе неизвестният купувач, той заплашваше бездомниците с изгонване. Какви бяха истинските му мотиви? Да разчисти квартала, за да го направи по-привлекателен за туристите от чужди светове?
Не, в това нямаше никакъв резон. Привлекателността на места като Западния край донякъде се дължи на атмосферата на упадък и бездомниците напълно се вписваха в нея.
И за сто мегакредита? Можеш да изгониш на улицата всички градски бездомници с доста по-малки инвестиции.
Колко можеше да се поиска за организирана разходка до Западния край? Двайсет, трийсет кредита? Може би сто? Да речем, сто, макар че само някой богат глупак би платил толкова, вместо да си вземе такси и да се разходи дотам. Ще са нужни милиони туристи — милиони богати глупаци — през тези две години, преди слънцето най-сетне да огрее Надкапана и пазарът да пресъхне и да умре. Да речем хиляда дни, макар че не вярвах да разполагаме с толкова много време, а това означаваше по хиляда души на ден.
Никакъв шанс това да се случи на който и да било от познатите светове. Хиляда богати глупаци на ден, които да платят за разходка из западнал квартал, вместо да се къпят в охолство в Капана. Просто невъзможно.
Дори да беше така, би трябвало вече да е започнала рекламна кампания, а не бях видяла нищо подобно, макар покрай оредяващите клиенти да гледах достатъчно телевизия.
Всъщност, ако трябва да съм точна, не бях чувала за никаква кампания, дори такава, която е предназначена за Прометей, защото все щяха да споменат нещо в новините. Не бих пропуснала нещо подобно.
С реклама или без, всеки такъв план щеше да е истинско безумие. Просто нямаше шанс. Който и да се опиташе да похарчи стотина мегакредита за такава приумица, мигом щеше да бъде освидетелстван и прибран, където му е мястото.
Чакай малко, рекох си. Нима туризмът е единственият извор на печалба, когато става въпрос за тези имоти? Ами правата за демонтаж? Вложените материали все трябва да струват нещичко. Огромните ненаситни багери, отхапващи пластмасово-бетонни залъци от „Вегас“, отново изникнаха пред очите ми и си представих как цяла орда мощни машини настъпва срещу Западния край и го разкъсва, парче по парче.
Възможно ли беше материалите, комбинирани с туризма, да изплатят подобна инвестиция?