— Разбира се — отвърна Чен, очевидно изненадана, че мога да питам подобно нещо. Толкова по въпроса за фалшивите трансфери. От първоначалните четири версии оставаше само една — някой наистина купуваше имоти в Западния край.
Отначало смятах, че всеки, който би се заел с подобен бизнес, трябва да е поне малко луд, и засега все още нямах друго обяснение. Просто не разбирах какъв е смисълът да се влагат пари там.
Дали пък тайнственият купувач не бе точно този тип, Орхид? Нежеланието да се появи лично в банката поразбуди любопитството ми.
— Попитахте ли го какъв е бил проблемът с човешкия представител при финализирането на сделката?
— О, да, разбира се — отвърна Чен. — Обясни, че според тяхната програма това било ненужно и излишно затруднение. А след това се опита да ми се пусне. — Направи кисела гримаса.
Кимнах с вид на разбираща. Нищо чудно, че не искаше да го обсъждаме на линия — всичко това бяха по-скоро клюки, а да се оплюват клиенти не е добре за кариерата в банката. Полезно бе, че елиминирах идеята с фалшивите трансфери и разполагах с истинско име, с което можех да се захвана.
Нямах търпение да се върна в офиса и да се заровя в мрежата, но не можех да си тръгна веднага — в края на краищата нали трябваше да съм домакиня на нашата малка среща. Бих могла да се престоря, че имам важен ангажимент, за който съм забравила, но според етикета в такъв случай трябваше първо да поръчам по още едно питие или дори да платя таксито на Чен, а не можех да си го позволя. Така че не оставаше друго, освен да се наместя на стола и да се престоря, че се забавлявам с шоуто.
Чен гледаше заедно с мен.
Сега мъжът и жената бяха обърнати един срещу друг. От телата им се отделяха ситни капчици пот, достигаха краищата на осветения стълб и изчезваха там.
Не можех да не призная, че картината притежаваше известно, макар и извратено очарование.
Гледах, Чен също гледаше, но след известно време тя първа се надигна.
— Време е да си вървя — каза. — Благодаря за почерпката. — Гласът ѝ бе леко смутен.
Кимнах.
— Аз ви благодаря. — Надигнах се и тя си тръгна.
Всичко ставаше според очакванията ми. Чен си имаше мъж, а когато хората гледат как други се чукат, обикновено им се дощява да правят същото, особено ако са пийнали. Знам го от опит.
Допих си питието, платих и излязох.
7.
Досадната шпионираща камера на Големия Джим ме чакаше отвън — не зная дали бе стояла там през цялото време и дали бе забелязала как влязох с Чен и че тя си е тръгнала, но сега висеше пред вратата. Направих се, че не я виждам.
Тя не каза нищо, само се престрои зад и над мен, когато тръгнах по улицата.
Питах се дали има някое друго местенце, където бих могла да отида, докато съм в Капана, приятели, с които да се срещна, или да свърша някоя работа, но когато стигнах Четвърта, вече знаех, че няма. Никой не се интересуваше от мен, откакто живеех на „Хуарес“, а работата си в по-голямата част я върша на компютъра. Включих комуникатора и поръчах такси. В отговор машинката изписука. Простовато устройство, не можех да си позволя дори свестен имплант. Вече ви го споменах, нали, че трябваше да заложа дори ръчния си терминал? Сега имам само предавател, който едва ли знае и двайсет команди и дори не може да говори — само пищи. Но все пак върши работа.
— Къде отиваме? — попита любезно камерата.
— Ще видиш — троснах се, без да вдигам глава.
После промених решението си и вдигнах глава — не към камерата, а към лабиринта от реклами отгоре. Точно над мен жена повдигаше предизвикателно полата си и бедрата ѝ бяха обгърнати със звезден прах; наострих уши и дочух сладострастен шепот, но не успях да доловя думите — ако въобще имаше думи. Между краката ѝ се стрелкаха антиграви.
Лазерни линии рисуваха около нея абстрактни модели и от време на време се кръстосваха и оформяха купчини от чипове. Високо над „Ню Йорк“ се очертаваха силуетите на древни небостъргачи, озарени от жълтеникаво сияние.
Наблизо прелетя аеробус и зърнах притиснатите към прозорците лица на туристите. За миг дори чух гласа на екскурзовода.
Диамант от четири рекламизатора от червен кристал ме беше забелязал и кръжеше над мен в очакване да издам по някакъв начин намеренията или желанията си. Покрай него профуча сребристобял куриер-антиграв и едва не го отнесе.
Зад всичко това небето имаше причудливо син цвят — тъмносин фон, нашарен от кафеникави линии. Всички звезди освен най-ярките бяха погълнати от сиянието.
Търсех някакъв намек сред всички тези светлини и образи — намек за това какво би могъл да очаква който и да било от Западния край, каква е ролята на този Орхид и по какъв начин е обвързан с „Ню Йорк“, но всичко това поне засега ми се струваше необяснимо като песента на сирени. Никой не рекламираше туристически обиколки до изгрева, нито някое друго извратено забавление, за което да не бях чувала досега.