Ето това им е хубавото на парите — винаги оставят следи. Понякога пътечката е замаскирана доста добре, но никога не изчезва напълно. Ако се заровиш достатъчно надълбоко, вероятно ще успееш да проследиш всички финансови операции между Епиметей и старата Земя, назад до двайсет и втори и дори до двайсет и първи век.
Повечето информация отпреди това вече отдавна е изгубена, защото хората тогава са използвали примитивни пари — неелектронни. Всъщност кой би се връщал толкова далече назад? На мен ми стигаха и шест седмици.
Работата не беше от сложните. Тези шест вероятно фиктивни компании полагаха огромни усилия да запазят бизнеса си в тайна. Повечето техни служители бяха програми, написани тъкмо за тази цел и без лични досиета, което е стандартна практика на фалшивите компании от близо век. Липсваше и указан адрес, което също допринасяше за общата картина. Нямаше дори достъп до имената на акционерите, но и това не беше изненадващо. Не можех да се добера до компаниите чрез хора или адреси, ако се изключеше споменатият Поли Орхид.
Но те бяха платили с пари за тази собственост. Пари, които все трябваше да са дошли отнякъде. Ако успеех да ги проследя, можех да науча нещо повече.
Въздъхнах и отново втренчих поглед в екрана. Не исках да се включвам директно, така че просто внимателно преглеждах излизащата там информация.
Избрах напосоки една транзакция: „Поземлени имоти Нощна страна“ купува ипотекирана собственост от Първа банка на Ета Касиопея, и тръгнах по следата.
Отворих сметка в Първа касиопейска, купих акция от капитала на „Поземлени имоти Нощна страна“ и като акционер поисках стандартна проверка на фирмата, с оглед защита на интересите си. Имах файл, който го правеше автоматично и подаваше всички верни отговори на анкетата, а междувременно направих някои незаконни маневри, като прехващах запитванията в други посоки и ги захранвах с необходимите отговори. След двайсетина минути разполагах с номера на сметката на „Поземлени имоти Нощна страна“ в Епиметейска търговска банка.
Това беше странно, тъй като Епиметейска търговска банка не беше управлявала сделката като вътребанков трансфер. Което означаваше, че сметките на всички тези фиктивни компании са разпръснати.
Сдобиеш ли се с номер на сметка, нещата стават по-лесни — нужни са само десетина минути, за да се проникне в счетоводния архив на банката. Разбира се, всичко това е абсолютно незаконно — докато действията ми в Първа касиопейска бяха само въпрос на изучаване на естествен процес.
Повечето банкови охранителни системи са достойни за съжаление — заради непрестанните транзакции винаги има множество вратички за проникване.
Освен това има поне десетина легални причини да се сдобиеш с информация — процедура на фалит, съдебен процес, каквото и да е — така че те не си дават зор да налагат сериозни защити.
Разбира се, това важи само за информацията: опитайте се да им пипнете парите и ще откриете, че не става без пряка намеса на техен служител, а там играта винаги загрубява.
Все пак бях успяла да се добера до счетоводния архив. „Поземлени имоти Нощна страна“ разполагаше с неактивна сметка — нулев мрежов баланс. Сметката съществуваше от трийсет и два дни, три депозита и три равностойни тегления. Накратко, някой бе сложил там пари броени часове преди да се осъществят сделките, или точно за времето, необходимо да се извърши транзакцията — от предварителния депозит до финализирането.
Въпросът отново беше: откъде идваха тези пари?
Тук нещата се усложняваха и дори ми се стори, че вече съм под наблюдение на банковия софтуер и че защитните програми, които досега бях избягвала, няма да се преструват вечно на глупаци, но въпреки това продължих да се ровя.
Третият депозит беше пристигнал от личната сметка на Поли Орхид в Първа касиопейска и това ми се стори интересно, макар че едва ли можеше да ми е от полза, освен ако отново не се заемех с него. За всеки случай прехвърлих номера на тази сметка в моя компютър и продължих.
Другите два депозита идваха от сметка без име, само с номер, разкрита в местната Банка на доверието.
Отбелязах и нея, после излязох от системата.
Почаках известно време, за да се уверя, че никой не е тръгнал по дирите ми, и отново влязох, този път директно, по жицата — сметките, които имат само номера, са трудни за разкриване, тъй като са зорко охранявани.
Знаех, че няма да успея да се докопам до име, то щеше да е в някой файл, пазен толкова добре, че отварянето му би представлявало неоправдан риск. Тъй като повечето хора се насочват тъкмо натам, защитните системи пазят именно тази информация. Имах известен опит с тези неща и направих нещо не толкова очевидно. Прегледах финансовия отчет на банката, в търсене на адрес, който да съответства на размера на интересуващия ме трансфер. Намерих такъв, но беше компютърен адрес, а не уличен. Изключих се, въведох адреса в моя компютър и го оставих да поработи. След минутка вече разполагах и с уличния адрес.