Никога не се бях срещала лично със Саюри Накада. Не знаех почти нищо за нея. Тя беше богата, имаше власт и живееше в усамотение — извън това само бели полета. Защо ѝ бе притрябвал един обречен квартал?
Очевидният подход бе да разговарям с нея, но едва ли щеше да се получи, или поне нямаше да е никак лесно. Освен това можеше да предизвика обратен ефект. От всичко, което знаех за нея и за този случай, ставаше ясно, че тя полага големи усилия да го запази в тайна, и разбереше ли, че се ровя там, можеше да ми вгорчи живота.
Значи трябваше да намеря друг подход.
Така, както виждах нещата, разполагах с три възможни линии за разследване: Накада, Орхид и самият Западен край. Това бяха трите сигурни елемента, до които се бях добрала, поне засега. Връзката с „Ню Йорк“ се изчерпваше най-вероятно с това, че казиното принадлежеше на семейство Накада и се намираше под личния контрол на Саюри. Парите водеха обратно до Накада и Орхид, но това не ми разкриваше нищо повече.
Сетих се, че не съм проверила всички транзакции: може би част от финансите идваха и от други източници.
Съмнявах се, но все пак реших да оставя това проучване в резерва. Все още бях разтревожена от начина, по който бях изгубила издирващата си програма, и реших поне за известно време да се въздържам от рисковани операции на компютъра.
Поне засега най-добре бе въобще да не го доближавам.
Накада и Орхид пазеха в строга тайна операцията си и нямаше да им е никак приятно, че си пъхам носа в техните работи. Дали не бе време да се разходя и да огледам имотите, които купуваше Накада? Те поне нямаше да имат нищо против любопитството ми. Можеше да поразпитам бездомниците, да потърся допълнителни сведения за това какво точно са казали онези двамата хубавци.
Махнах танцьорите от екрана и повиках такси. Щом излязох на улицата, камерата се стрелна отгоре като ястреб, забелязал плячка, закова на два метра над паважа и ме последва до таксито.
Не се озъртах, но знаех, че ще е зад кола̀та, накъдето и да поема.
Таксито не беше нищо особено, поредният стандартен хюндай. Не ме заговори, остави ме на мислите ми, което сега беше за предпочитане. Закара ме без коментар до Западна и Стената.
Камерата естествено беше зад мен. Докато слизах от таксито, ѝ се оплезих.
Останах в Западния край три часа, разговарях с бездомниците, но от самото начало осъзнах, че това е чиста загуба на време. Беше очевидно, че нямат какво да ми кажат. Всеки, който е изтикан от обществото чак тук, е не само неудачник или глупак, а и двете заедно, и то умножени. Какво очаквах да получа от тях?
Още повече че камерата ги изнервяше. Въздухът тук е пуст, не летят никакви машинки, тъй като никой на никого не праща съобщения, нито би харчил пари за безсмислени реклами, няма и какво толкова да се следи и шпионира, така че камерата на Мишима бе единственият антиграв в целия район и беше повече от ясно, че е с мен. За да се скрия от нея, се налагаше да разговарям с хората на закрито, при това в някоя вътрешна стая без прозорци, но въпреки това някои от бездомниците се озъртаха уплашено, сякаш се опасяваха, че камерата може да ги чуе.
И нищо чудно да можеше, но дори Мишима да разбереше, че се интересувам от събирачите на наеми, нямаше да знае причината — колкото и аз знаех защо ги е пратила Накада. Ако беше тя, разбира се.
Но и без шпиониращата камера бездомниците едва ли щяха да ми съобщят нещо повече.
Е, да, получих малко по-точно описание на горилата, която ги бе навестила, но какво от това? Биячите са евтина стока. За съжаление по тези места нямаше врати, които да снемат личните данни на посетителя — и да бе имало, отдавна бяха демонтирани. Още една причина да се явя тук лично — нямаше нито една компютърна линия, която да работи свястно.
Екраниране срещу камери? Никакъв шанс, не и в тези сгради. Носех заглушител в джоба си и щях да го използвам, ако възникнеше подходяща причина, но поне засега не виждах такава. Доста добър заглушител, с широк обхват, което означаваше, че употребата му ще е нелегална в близост до електроника, достатъчно усъвършенствана, за да има граждански права, което важеше за по-голямата част от Капана и Източния край, но не и тук. Съмнявах се, че би причинил някакви сериозни увреждания на камерата, но досадната машинка щеше да е глуха и сляпа поне докато действаше заглушителят. Тъй като не чух нищо, което да заслужава да бъде скрито, така и не посегнах към заглушителя.