— Да, г’, какво мога да направя за вас? — попита той все така широко ухилен.
— Здравейте, г’ Орхид. Обаждам се във връзка с «Крайстенно развитие». Надявах се…
Млъкнах, защото усмивката му изчезна. Лицето му стана гладко и безизразно.
— Какво се надявахте? — попита той.
— Надявах се да ми разкажете какви са плановете ви за тази компания.
— Нямам планове. Коя сте вие всъщност? Не виждам откъде се обаждате.
Което си беше така, защото аз го исках, естествено — по навик блокирах всякаква информация и прехвърлях разговора през други канали, за да не може номерът ми да бъде засечен.
Преди да успея да кажа нещо, той продължи:
— Чакайте малко, аз ви познавам. Вие сте Хсинг, детективката, ако не се лъжа? — Усмивката му се върна, но този път изобщо не изглеждаше добронамерена. По-скоро зла и заплашителна. — Ваша беше програмката, която спипах вчера при мен, нали?
Усмихнах се и аз. Ред ми беше. Вече не изглеждаше така шик. Повече приличаше на хищник. А с такива знаех как да се справям.
— Радвам се, че се позадържах вкъщи — продължи той. — Иначе щях да пропусна обаждането ви.
— Така ли?
— Точно така, Хсинг — или Карли? — Не отговорих и той продължи: — Както и да е, имам да ти кажа нещо.
— Тъй ли? — Повдигнах вежди. — И какво по-точно?
— Да ме оставиш на мира. Не съм лъжица за твоята уста, госпожичке. Може и да бях преди, но вече не.
Не му вярвах, ала и не смятах да споря, защото не исках да го подтиквам да ми доказва каквото и да било. Поне засега. Затова продължих да му се усмихвам.
Голямо усмихване падаше, нали разбирате. И никой от двама ни не влагаше каквото и да било чувство в това, освен ако не смятате усмивката за израз на враждебност.
Неговата обаче изведнъж изчезна.
— Чуй ме — заговори той. — Не се шегувам. Не желая да си пъхаш носа в делата на «Крайстенно развитие». Стой настрана от моите работи, инак може сериозно да пострадаш. — Направи пауза за допълнителна тежест и продължи: — Говоря само за работата, разбира се, защото ако искаш да се срещнем за нещо друго, винаги съм на твое разположение. Няма да те счупя, най-много малко да те понамачкам. — Захили се и изключи връзката.
Не обичам да ми говорят по този начин. Не съм красавица, вярно е и че не съм грозна, но не ми е приятно, когато ставам обект на нечии нездрави помисли. Което не ми се случва чак толкова често. И точно затова смятам, че всеки, който ме гледа така и ми отправя подобни предложения, или се преструва, или е перверзник. Предположих, че Орхид клони към втората категория, и то защото е развратен до патологични размери.
Прекъснах връзката и откъм моята страна. Имах три възможности за разследване на този случай, и трите бяха ударили на камък.
Когато се блъснеш в стена, обикновено отстъпваш и опитваш друг подход. Ако пък не стане, се мъчиш да пробиеш дупка. Изглежда, бе дошло време да размахам чука.
Поли Орхид беше нащрек и очакваше да види какво ще предприема. Беше ме предупредил да внимавам, щеше да следи действията ми и едва ли си мислеше, че ще се откажа. Това означаваше, че ако отново се опитам да се добера до него, може наистина да пострадам. А поне засега не исках да излагам живота си на риск.
Освен това все още не можех да повярвам, че е нещо повече от наемник.
Западният край беше гробница, а ровенето в костите едва ли можеше да ми донесе успех. Просто не виждах какво още може да се изстиска оттам.
Оставаше Саюри Накада.
Ако някой дърпаше конците, това бе тя. Жена с много пари и сериозни връзки не можеше да не оставя следи. Знаех поне десет начина да науча разни неща за нея, без дори да си давам зор. Ако съберях достатъчно информация, може би щях да успея да разкрия плановете ѝ. Тази история със Западния край може да не беше нейна идея, но тя със сигурност бе въвлечена, след като купуваше въпросните имоти. Дори без директен достъп бих могла да си създам известна представа за начина, по който ѝ работи умът.
Не можеше да пази всичко в тайна, би било глупаво дори да се опитва. А не мислех, че Саюри е глупачка. Беше прокарала черта, отвъд която не позволяваше да я безпокоят, и бе поставила програми да я охраняват. Все пак разполагах с известни сведения от обществените архиви — с адреса ѝ, с данъчни извлечения — поне с официалната им част. Бих могла да поработя върху тези неща.
Плъзнах пръсти по клавиатурата и първо проверих кредитния си баланс, за да се уверя, че мога да си го позволя — всъщност не можех, но щях да съм в границите на допустимото затъване. След това започнах да се свързвам с всички база данни, до които имах достъп, и да изсмуквам цялата налична информация за Накада.