Получи се истински поток, океан от сведения. Саюри Накада беше голямо име в икономиката на нашата жалка планета и в обществения живот на Епиметей, което означаваше, че хората се интересуват от нея и записват всичко, до което се доберат.
Прехвърлих събираното към сортираща програма, откъдето лесно можех да потърся каквото ми е нужно, и го оставих да се трупа там.
Докато вървеше този процес, потърсих някоя нейна кратка биография, за да си освежа паметта.
Саюри Накада се бе родила на Прометей на 30 октомври 2334 по стандартния земен календар, което означаваше, че е на трийсет и две без малко — по-млада от мен. Това ме изненада. Знаех, че е млада, естествено, и че не е от основателите на «Накада Ентърпрайзис», а от ордата наследници, но въпреки това не мислех, че е чак толкова млада. По моето скромно мнение семейството трябваше да прати на Нощната страна някой по-възрастен и по-опитен.
Поисках да ми направят малка селекция на новините — или слуховете, — свързани с пристигането ѝ в града, и получих над десет статии. Избрах няколко напосоки и ги зачетох.
Тъй като нямаше нищо интересно, се върнах на Прометей и прегледах информацията там — тази част от изследването излезе доста скъпичка.
Към обед вече имах сравнително добра представа за стила на действие на Саюри, но все още не знаех какво може да търси в Западния край. Не бях открила дори намек за това. Предполагах, че става въпрос за някой грандиозен план, който неминуемо бе обречен на провал. Беше нещо, което напълно съответстваше на нейния характер, ако се съдеше по събраната информация.
Какво имам предвид ли?
Саюри се беше родила богата, много богата — родителите ѝ бяха втори братовчеди и същевременно основни наследници на истинските Накада и бяха поделили по двайсет процента от главния пакет акции на компанията. Саюри бе единствено дете и те естествено я бяха глезили с каквото могат — цял щаб възпитатели и гледачки, неограничен кредит, имплантирано образование, софтуерни и киборгизирани другарчета — пълната гама.
А след това я бяха зарязали.
О, не без причина — и то след сериозни предупреждения. Саюри станала почти неуправляема още щом стигнала пубертета, истинско малко зверче — горяла мозъка си с постоянен поток от психоактивни вещества от всякакъв сорт, репрограмирала личността си през няколко дни, отглеждала или конструирала незаконни секспартньори за лично ползване, влачела всякакви улични отрепки във фамилното имение и прочее. Според информацията поне веднъж бе допуснала нелегално съзнание в ума си и прекарала цяла седмица в разговори с него, след което го убила. Прибягвала до синестезия, болкостимулация, неврални тапи — какво ли не.
Родителите ѝ на свой ред опитали всички познати средства, за да я вкарат в правия път, но тя отказвала всички по-директни намеси от събеседване — отстоявала правата си на човешко същество (което си беше почти абсурдно, като се имаха предвид нещата, които бе правила с и в мозъка си, при това само за забавление). Принудили я да ходи редовно на психоаналитик и тя се съгласила, само за да не ѝ спрат средствата. Накрая, когато навършила осемнайсет — земни години, не прометейски, била на шест тамошни — родителите ѝ заявили, че им е писнало, и я изхвърлили.
Всичко това ми беше до болка познато — моите родители бяха постъпили с мен по същия начин.
Тяхната причина обаче беше съвсем различна. Никога не съм страдала от самоунищожителни наклонности, харесвах ума си в естествения му вид и срещах на улицата предостатъчно отрепки, така че не държах да ги водя у дома. Освен това никога не съм разполагала с финансовите възможности на Саюри Накада, за да си позволя пищния ѝ упадък. Нещо повече, причината да се отърват от мен бе тъкмо в недостига на пари. На родителите ми им писна да издържат мен и другите си деца, писна им и от Епиметей с неговите несъществуващи дългосрочни перспективи. Искаха да харчат парите си за нещо друго, а не само за трите си деца. Ето защо ни зарязаха веднага щом най-големият от нас — Себастиан Хсинг — навърши осемнайсет. Бях на петнайсет тогава — земни, разбира се — разликата в дължината на годината е само дванайсет дни. Не създавах никому никакви проблеми, само дето струвах пари. По-малката ми сестричка Алисън беше на дванайсет земни, единайсет местни, и също не бе успяла да причини вреда никому, но също гълташе средства, а брат ни Себастиан вече можеше да се води за пълнолетен — поне на Епиметей.
И тъй любящите ни родители ни зарязаха и с парите, които спестиха от издръжката, баща ми си купи перманентен сън някъде в Подкапана, където слънцето няма да огрее никога, каквото и да се случи отгоре, а майка ми отлетя за далечни светове и оттогава нямаме вест от нея.