Родителите на Саюри Накада не бяха заминали за никъде. Единственото, което им беше омръзнало, беше самата Саюри. Бяха я зарязали, но цялото семейство бе останало на Прометей.
Разбира се, от правна гледна точка тя си оставаше Накада, с всички произтичащи от това последствия. Освен това въпреки всичко, което бе направила с живота, младостта, тялото и ума си, тя очевидно продължаваше да храни доста високо мнение за себе си, което винаги помага, особено когато е подпряно със солидни банкови авоари. Какво направила Саюри със свободата ли? Решила да тегли чертата на досегашния си живот. Изтеглила известна сума и се подложила на прочистващи процедури, а когато престанали да я спрягат за палавница в новините, се явила пред дядо си, стария Йошио Накада, и поискала работа.
Предполагам, че старецът има старомодни представи за семейна чест и прочее. Взел я за посредник при извънсистемните сделки и скоро тя изненадала всички с това колко послушна може да бъде. Бързо израсла в професията и показала дори известен управленчески талант. Е, объркала някои неща, като търгувала според моментните си прищевки, но нищо чак дотам сериозно, докато не решила да впечатли дядо Накада и да му покаже колко е умна, като купила голяма пратка нови генентоми, която той вече бил отказал. Големи генентоми, не микроби, с размери от човешка длан до купе на такси, но твърде глупави, за да вършат квалифицирана работа — били предназначени за домашни любимци или прислуга. Като малка Саюри имала доста такива, та вероятно затова събудили интереса ѝ. Решила, че е по-добре запозната с тези неща от стареца, че ще направи бърза печалба и ще шашне всички със способностите си.
В края на краищата не се оказала по-умна от него — генентомите хич не вървели на пазара, повечето измрели, преди да ги продадат, а някои се измъкнали на свобода и изпочупили доста неща. По-умните дори се добрали до нелегален софтуер и направили постъпки за гражданство, но не успели да издържат тестовете. В края на краищата Накада трябвало да плати за всичко.
Милият дядо бил ужасно ядосан на внучката, но все пак решил да ѝ даде още един шанс — нищо чудно, след като все още той дърпа конците в семейството.
След около година или две Саюри внезапно била споходена от идеята, че пазарът за психоактивни бактерии ще се свие, и отказала да купи голяма партида първокачествен продукт, въпреки че ги предлагали на изключително изгодна цена. Слухът се разнесъл бързо и други едри купувачи също оттеглили поръчките, но уличният пазар не реагирал според очакванията им и когато стигнала дотам, стоката утроила цената си — спечелили всички с изключение на «Накада Ентъпрайзис».
След този случай старецът решил, че е време малката Саюри да замине далече от очите му, и я пратил на Епиметей, за да наглежда семейния бизнес в Нощния град. Само дето този семеен бизнес се състоял от едно-единствено казино и няколко дребни предприятия. Става дума за «Ню Йорк», разбира се, където нещата и без това вървели добре от само себе си под вещото ръководство на Виджей Во. Очевидно старецът бил твърдо решен да не ѝ позволи да оплита повече конците.
Пратили я в изгнание, но само временно, тъй като всички знаели, че градът скоро ще загине и че ще си я приберат на Прометей още преди «Ню Йорк» да види светлината на деня. Предполагам, че са ѝ дали възможност да се поусмири, да улегне.
Поне засега, изглежда, имаше ефект. Откакто бе тук, Саюри пазеше поведение и малкото сделки, с които се бе захванала, ѝ бяха донесли известна, макар и незначителна печалба.
Въпреки това ме глождеше усещането, че тази история с имотите в Западния край наподобява малко предишните ѝ грандомански проекти като генентомите и психобактериите. Подозирах, че отново е замислила някой подобен план за бързо и бляскаво забогатяване, за да може най-сетне да покаже среден пръст на семейството си; таен и самостоятелен замисъл, след който да се завърне на Прометей като герой.
Но все още нямах представа какъв може да е този план. Бях прегледала всичко, свързващо Накада със Западния край, но напълно безрезултатно. Потърсих връзката между Западния край и генентоми, или психобактерии, но отново не открих нищо освен разни реклами за нелегални плантации, контрабандни доставки на психоактивни ферменти и всякакви други съмнителни деяния, с които се слави подземният свят на нашия град. Не виждах нищо особено освен едно, очевидното — Западният край беше безполезен, тъй като щеше да се изпържи пръв, когато пукне зората.