Хапнах за обяд пастет с чай и отново потънах в размишления, все още на пряк достъп, за да мога да проследя и развия всяко на пръв поглед обещаващо хрумване. Бях включена, но не бях в мрежата, просто седях и гледах с празен поглед димящата чаша чай.
А може би нямаше нищо скрито-покрито в тази история, помислих си. Може би тя купуваше имоти в Западния край само защото са евтини. Може би искаше да купи целия обречен град и бе започнала от Западния край, защото можеше да си го позволи.
Грандиозен план дори за нея — да купи целия град. Но ѝ подхождаше напълно. Може би се опитваше да притисне бездомниците да ѝ плащат наем, за да финансира купуването на още имоти — ако семейството ѝ бе наложило ограничения или се страхуваше да сподели с тях с какво се е захванала.
Но… но в перспектива градът бе обречен, защото това, което привличаше туристите, беше разположението му на нощната страна. Когато пресечеше терминатора, градът щеше да бъде окъпан в ултравиолетова светлина, което означава изгорени ретини и тежки слънчеви изгаряния, да не говорим за различните видове кожен рак, с които даже симбиотите не могат да се справят.
Температурите — които дори сега бяха високи за моя вкус — щяха да продължат да нарастват главоломно. Слънчевите лъчи щяха да променят поведението на псевдопланктона във водопречиствателната станция — а тези малки гадинки могат са силно токсични. Да не говорим, че всеки километър на изток бе километър по-далече от дъждовния пояс, който е единственият източник прясна вода на планетата.
И постоянният ослепителен блясък — непоносим за жителите на града, родени и израсли във вечна тъмнина. Знаех, че хората могат да привикнат към това, че Ета Кас, наблюдавана от Епиметей, изглежда почти като Слънцето от Земята, но лично аз едва ли щях да свикна. Не исках да опитвам дори и за ден.
Да не говорим какво правят с електрониката слънчевите и ултравиолетови ветрове. Човешките болести са едно, но същите тези лъчения щяха да са смъртоносни за незащитения софтуер. Не съм голям специалист по въпроса, но цялата тази необуздана енергия, която щеше да се изсипе върху повърхността, щеше да доведе до разни последствия, нали? Нали точно затова на планетите с нормален денонощен режим всичко е защитено и изолирано.
Куполи, щитове и скафандри — капиталовложения, които едва ли си заслужават усилието. Нямаше човек на планетата, който да не е наясно с това. Когато се завъртеше изцяло към слънцето, Нощният град щеше да стане безполезен и Саюри Накада трябваше да го знае не по-зле от всеки друг.
Докато предъвквах последната хапка, ми хрумна една мисъл. Да речем, че тя виждаше всичко това малко по-различно. От досието ѝ за Прометей си личеше“ че има своеобразен подход към живота и действителността. Може би не си казваше „когато градът се завърти към дневната страна“.
Може би казваше „ако градът се завърти на дневната страна“.
10.
Сръбнах от чая и се замислих върху това. Припомних си целия ѝ досегашен живот. Беше ясно, че Саюри Накада притежава способността да не вижда това, което не иска да види, и да вижда нещата такива, каквито би желала да бъдат. Изглежда, имаше навика да игнорира неприятното — можех да съдя за това дори по опитите ми да се свържа с нея.
Зачудих се колко дълготраен може да е ефектът от обърканата ѝ младост върху цялостното ѝ развитие. Според официалната статистика всеки що-годе свестен симбиот е в състояние да предпази организма от трайно увреждане при приемане на наркотици, псхихоактивни микроорганизми и всичко останало, с което се тъпче в наше време младежта, и разбира се, Накада би трябвало да е обзаведена с най-добрите симбиози и импланти, които съществуваха на пазара. Въпреки това взех да се питам дали лекичко не е превъртяла — толкова незабележимо, че да не могат да го открият нито скенерите, нито самите симбиоти, но с кумулативен ефект, който да повлияе върху интелекта ѝ и способността ѝ за правилна оценка на реалността.
Разбира се, можеше просто да се е родила тъпичка. Такива неща се случват при деца, заченати по естествен път, независимо колко богати са родителите им. А и с детство като нейното, лишено от необходимостта да се справя с трудностите на живота…
Дали както игнорираше мен, Саюри не игнорираше и приближаването на зората?
Страхотен номер, нали — купува целия Западен край, а малко след това придобивката ѝ се окъпва в първите лъчи на слънцето и губи своя смисъл и предполагаемата си ценност.
Може би отново бе сбъркала в преценката си, както бе направила с онези психобактерии. Може би смяташе, че хората ще останат, че градът ще си построи купол и ще продължи да съществува.