— Г’ Итох — подех с подкупващ гласец. — Обаждам ви се, защото ми се щеше да си поговоря с някого за Саюри, а тя спомена вас последния път, когато я видях.
— Саюри?
— Саюри Накада.
— О, разбира се, г’…
Направих се, че не разбирам намека, с надеждата да не упорства.
Той обаче беше от упоритите.
— Съжалявам — рече, — но не разбрах името ви, а според компютъра ми се обаждате от обществен терминал.
— Да, така е — потвърдих. — Не искам вкъщи да чуят за какво говоря.
Той кимна.
— И все пак не знам името ви.
Предадох се и излъгах:
— Карли Ида. Саюри не ви ли е говорила за мен?
— Не.
— Е, затова пък на мен ми е говорила за вас — казах, преди да попита за още подробности.
— И затова си позволих да ви позвъня. Безпокоя се за нея.
— Така ли?
— Да, и то много! — отвърнах и се впуснах в обяснения, сякаш бях сдържала всичко това от седмици в себе си и най-сетне бях намерила съчувствено ухо, което да ме изслуша. — Тя отказва да говори с мен, а е повече от ясно, че има нещо, което я терзае, само че не знам какво е и тя не иска да ми каже, колкото и да я разпитвам. Можете ли да ми кажете какво става, г’ Итох?
Той поклати глава.
— Съжалявам, г’ Ида. Не познавам г’ Накада толкова добре.
— О, не може да бъде! — настоях. — Искам да кажа, зная защо сте се срещали, и може би си мислите, че помежду ви няма нищо сериозно, но все пак тя говори доста често за вас. Не е ли споменавала в разговорите нещо, което да ви подскаже за какво може да е разтревожена?
Той отново поклати глава.
— Вярно, че разговаряхме, но най-вече за секс. Как ще се чукаме до зори и прочее. Веднъж дори се пошегува, че знаела как да попречи на слънцето да изгрее, а аз пък ѝ казах, че не съм киборг да издържа толкова дълго… нали разбирате, такива неща. Но не помня да ми се е оплаквала за нещо. По-скоро изглеждаше, сякаш очаква да ѝ се случи нещо хубаво. Ако е така, не го е споделяла с мен. — Той повдигна рамене. — Съжалявам, че не мога да ви бъда полезен.
Поизмъчих го още малко, но беше ясно, че няма какво повече да ми каже.
— Какво пък, дълбоко съм ви признателна, г’ Итох — казах накрая. — Бяхте много мил, че се съгласихте да разговаряте с мен за това. Благодаря ви и ви пожелавам приятен ден. — Прекъснах връзката и останах още няколко секунди загледана в екрана.
Никак не ми хареса тази шега, че нямало да позволи на слънцето да изгрее.
Избрах друг приятел от списъка и понечих да му позвъня, но спрях и станах да се среша и да се измия.
Следващите приятели не бяха така мили като Киу Инг Итох. До някои въобще не успях да се добера, други ме отрязваха веднага, трети спореха с мен. Използвах различни лъжи, като преценявах най-подходящата за конкретния събеседник, но изглежда, в някои от случаите преценките ми бяха погрешни, ако се съдеше по реакцията. Каквото и обяснение да подхвърлях в началото, бързах да насоча разговора към назряващия изгрев — което не беше никак трудно, тъй като това е в главата на всички пребиваващи на тази планета.
Събрах достатъчно сведения, за да добия известна представа с какво е възможно да се занимава Саюри, въпреки че едва ли някое от тях щеше да издържи в съда. Освен сексзакачките с Итох имаше още две други случки, които ме убедиха накъде вървят нещата.
Една вечер Саюри попрекалила с чашката и между другите неща се похвалила, че смята да спре изгрева и да прати града обратно, където му е мястото.
При друг случай, когато била надрусана с нещо — не разбрах точно какво и не попитах, — споделила с дилъра си, че учените грешат, че Епиметей е много по-близо до момента на пълно спиране на ротацията, отколкото смятали всички, и че слънцето никога нямало да огрее Нощния град. Той естествено смяташе, че ѝ хлопа дъската.
Освен тези три случая имаше и разни подмятания пред още десетина души. Накратко: по един или друг начин Саюри Накада възнамеряваше да попречи на Нощния град да прекоси терминатора.
Ще се съгласите — сама по себе си доста грандиозна идея.
За съжаление не вярвах, че може да се осъществи без опасни последствия. Пък и досегашната кариера на Саюри не беше особено окуражаваща. Скалъпената и зле свършена работа може да се окаже по-рискована от несвършената — естественият изгрев поне е постепенен и предсказуем.
Беше разговаряла с хора в ЕИПИ, което беше успокояващо, но плановете ѝ включваха мазник като Орхид, което ме плашеше.
Ако наистина имаше идея с рационално зрънце — която би запазила родния ми град такъв, какъвто го обичах и познавах — бях готова да я подкрепя с всички сили и не давах пукната пара дори да закупи целия проклет град за десет кредита. Щях да върна на бездомниците парите, да им кажа, че случаят не е от моята компетенция, и да престана да се безпокоя за цената на билета до някоя друга планета или за старини в мина за радиоактивни метали. Бих могла даже да сключа сделка с нея и срещу обещанието да си държа устата затворена да изврънкам известна отсрочка за бездомниците и няколко дребни кредита за обяд.