Това беше най-добрият възможен край на този случай, абсолютният оптимум, само на крачка от чудото. Но не вярвах и за миг, че може да се случи.
Не, така както виждах нещата, тя наистина имаше план, но обречен на провал, от който градът по-скоро щеше да пострада, ако нещо се обърка. Знаех, че всички разумни идеи вече са били изпитвани в компютърен симулатор и че или не са вършели работа, или са били прекалено скъпи, за да заслужават да бъдат реализирани на практика. Някак си не можех да повярвам, че хроничен провал като Саюри Накада или мазен дребен мошеник като Поли Орхид ще измислят нещо, което да върши работа.
Но участието на Института доста променяше нещата. Предполагах, че се е случило следното — някой умник там внезапно е бил споходен от гениална идея, която лично той смята за осъществима, но никой друг не, така че нашият човек знае, че няма да получи свястно финансиране. Затова се свързва с мошеник като Орхид, за да му намери наивен богаташ, и той довежда Саюри. Бях готова да се обзаложа, че този теоретичен кучи син няма никакво намерение да остава на планетата до момента, когато Накада реши да изпробва номера, с който толкова много се хвали.
Време беше да се обадя в ЕИПИ и да се опитам да разбера каква е тази идея фикс, която се опитват да продадат на Накада. Протегнах пръсти към клавишите.
След миг на екрана се появи логото на института.
— Съжаляваме — обяви синтетичен глас, — но Институтът за планетни изследвания е затворен за обществен достъп до следващо решение.
Това вече ме изненада, защото, доколкото си спомнях, винаги бяха държали на публичното внимание. Водили ме бяха там като ученичка, а и институтът по принцип поддържаше обширна и широко рекламирана информационна служба.
Кой знае защо, фактът, че е затворен точно сега, разпали подозренията ми.
— Въпросът е от изключителна важност и не търпи отлагане — опитах се да настоя. — Трябва да разговарям с някой от служителите.
Последва кратка пауза, след което чух човешки глас, или много добра имитация на такъв, но без промяна в образа.
— За какво става дума? — попита гласът. Беше женски.
— Казвам се Цинг — рекох, което беше доста близо до истината и можеше да се сметне за грешка на езика, тъй като се обаждах с истинската си самоличност. — Трябва да разговарям с човека, който работи за Саюри Накада. Случи се нещо важно.
Кратко колебание, след което връзката прекъсна.
Не го очаквах. Отново набрах номера.
— Съжаляваме… — почна синтетичният глас веднага щом се показа логото.
Побързах да го изпреваря.
— Връзката прекъсна. Свържете ме, ако обичате, с човека, с когото разговарях.
Компютърът изписука и логото се смени с кратко съобщение — ДОСТЪПЪТ ОТКАЗАН. Последва още едно, малко по-дълго:
ЕИПИ Е ЧАСТНА ОРГАНИЗАЦИЯ БЕЗ ПРАВО НА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ И НЯМА НИКАКВА ВРЪЗКА С НАКАДА ЕНТЪРПРАЙЗИС.
Кратка пауза и още едно продължение:
ЗА ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ДЕЙНОСТТА НА САЮРИ НАКАДА, БЪДЕТЕ ТАКА ДОБРА ДА СЕ ОБРЪЩАТЕ КЪМ САМАТА НЕЯ. НЕ МОЖЕМ ДА ВИ КАЖЕМ НИЩО ПОВЕЧЕ.
С други думи, отказваха дори да разговарят с мен. Накада и Орхид ме изритаха, сега същото правеше и институтът. Ако се съдеше по реакцията им, нямаше почти никаква надежда за моя най-обнадеждаващ сценарий.
Всичко това изобщо не ми се понрави. Бе напълно възможно Накада и някои луди глави в института да са решили, че след като градът така и така е обречен, нищо не пречи да пробват с някой опасен и необмислен план.
Може и да бяха прави, вярно. Но въпреки че залагаха цял град, лично те нямаше какво да губят, нали?
Аз обаче имаше, защото ставаше въпрос за моя дом. Най-малкото, щеше ми се да разбера какви са шансовете за успех.
Трябваше да открия някой, който е съгласен да разговаря с мен, но не се сещах за други начини да се добера до ЕИПИ, а предполагах, че Орхид е само посредник. Освен това ми беше неприятен. Сигурно не би отказал да си побъбрим, но не за нещата, които ме интересуваха.
Оставаше Саюри Накада и реших, че е време за един малък разговор — лично, без намесата на досадни програми или притеснението, че някой може да ни подслушва.